Светото Причастие-хлябът на живота

„Аз съм хлябът на живота; който идва при Мен – няма да огладнее, и който вярва в Мен, няма да ожаднее никога” (Йоан 6, ,35): за мнозина това е една от най-прекрасните фрази в Новия Завет, която говори много за личността на Христос, в Когото ние вярваме.
Какъв е този хляб? За какъв глад и за каква жажда говори Исус? В този евангелски откъс Исус ни дава най-доброто обяснение на това и ние виждаме защо Той всъщност е хлябът на живота.
Първо, Исус е хлябът на живота, благодарение на Своето Слово: Библията – това е хляб на Словото, в което ние трябва да вярваме. И второ, Исус е хлябът на живота, защото Той ни дава Своите Тяло и Кръв като истинска храна. Със Своите думи Той предзнаменува онова, което по-късно ще установи на Тайната вечеря – Евхаристията: „Вземете и яжте – това е Моето Тяло” (Матей 26, 26); „защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който яде от Моята плът и пие от Моята кръв пребъдва в Мен, и Аз в него” (Йоан 6, 55-56).
В тези думи на Исус вече няма скрит смисъл. Той директно провъзгласява това, което потвърждава по-късно на Тайната вечеря. Той много ясно казва, че не желае да остане само «хляб на Словото». Исус желае ние действително да вкусим Неговото Тяло, като Евхаристичен Хляб, свещено Причастие. Всеки ден Исус ни кани да станем причастни към Неговото Тяло и Неговата Кръв в Евхаристията. На Тайната вечеря Той провъзгласи Своето реално присъствие в хляба и виното, а след това каз: «Това правете за Мой спомен» (Лк 22, 19). Мнозина, които чуха призива на Исус да ядат Неговата плът и да пият Неговата кръв, Го оставиха, защото бяха възмутени (Йоан 6, 60 -61. 66).

От евангелския откъс, където Исус говори за пръв път за тази храна, става ясно, че Той я оставя на нас за след Възкресението. Неговото прославено Тяло реално присъства сред нас, и затова, причастявайки се на Литургията, ние приемаме същия Възкръснал Христос. Ние трябва твърдо да вярваме, че това е така, че Исус присъства там, както обеща на Тайната вечеря. Когато се причастяваме всеки път, не бива да се отнасяме към това само като към някаква традиция или молитвено размишление с красиви песнопения. Евхаристията трябва да стане за нас истинско Тайнство, та нашият живот да се преобрази чрез Христос, присъстващ в парченцето хляб.

материал по Радио Тау БГ

Велики четвъртък- празник на свещениците

Католическата църква чества Велики Четвъртък. Сутринта в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“ монсеньор Георги Йовчев отслужи литургия за освещаване на маслата, които се използват в тайнствата миропомазване, ръкополагане, при кръщение и маслоосвещение. По време на службата свещениците от Софийско-Пловдивската епархия публично обновиха обетите, дадени при ръкополагането им. Велики четвъртък е и ден на свещениците, тъй като по време на Тайната вечеря Исус установява тайнстата Евхаристия и Свещенство. По този повод след като беше изчетено Евангелието, епископът в кратка проповед даде напъствия към свещениците какви трябва да бъдат, за да са достойни проповедници на Словото Божие. Монсеньор Георги Йовчев не пропусна да насърчи и всички миряни да се молят за своите свещеници и да им помагат, както морално, така и материално, за да могат с вяра и достойнство да изпълняват задължението, които са избрали след ръкоположението им.Както в катедралния храм в Пловдив, така и във всички католически енории вечерта ще бъдат отслужени втори литургиио, които ще бъдат посветени на Тайната вечеря. По време на месата се възпоменава моментът, когато Исус установява тайнствата Евхаристия и Свещенство. С вечерното богослужение се поставя и налачало на Пасхалното тридневие. По традиция монсеньор Йовчев ще измие нозете на 12 младежи, така както го е направил Исус със своите апостоли по време на Тайната вечеря. Освен в Пловдив, тържествени литургии за Велики Четвъртък ще има във всички католически енории в страната.

На Връбница в Житница

Традиционната света литургия за католическата Цветница, с която започва „Страстната седмица“ за християнската религия, събра на площада пред катедралата Свети Петър във Ватикана хиляди вярващи. Отслужи я папа Бенедикт XVI с римски епископи.
Цветница е първият ден от Страстната седмица и отбелязва влизането на Христос в Ерусалим, посрещнат с маслинени клонки от ликуваща тълпа, няколко дни преди еврейската Пасха.

Както по света, така и във всички католически енория в България бяха отслужени тържествени литургии, в които участваха много вярващи. По стара традиция в пловдивското село Житница също беше пресъздадено влизането на Исус в Йерусалим, приветстват от тълпите народ с палмови (в случая с върбови) клонки. Церемонията започна пред църквата, където беше прочетено Евангелието от Марко:
(В онова време, когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Исус изпраща двама от учениците Си и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? А те им отговориха, както им бе заповядал Исус, и ония ги пуснаха. И докараха ослето при Исуса, намятаха върху него дрехите си, и Исус го възседна. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давид, което иде в име Господне! Осана във висините!)

След това енорийския свещеник отец Христо благослови върбовите клонки, след което имаше кратко шествие пред църквата с кръста, кадилницата и Евангелието. След това свещеникът, министрантите и вярващите влезнаха в църквата, където бе отслужена тържествена меса. След последния благослов отец Христо, честити именния ден на всички, които носят имена на цветя и техните производни.