сряда, 7 април 2010 г.

Златни съкровища от Дуванлий и Черноземен на показа в Археологически музей-Пловдив

Около 60 златни и сребърни накити и съдове в два бронирани сандъка бяха докарани директно от Националния исторически музей.„Въоръжената охрана не е, за да правим шоу, така е по закон. Съкровищата са с огромна музейна и номинална стойност”, уточни доц. Кисьов.

Тези експонати представляват находки, открити през 20-те и 30-те години в Дуванлий, Калояново и Стрелча при разкопките на десет тракийски гробници. Сред най-интересните е гробният комплект на тракийска принцеса. Запазени са пръстени, гривни, гердани. На съдовете са изобразени сцени от гръцката митология. Всички накити и съдове са гръцка изработка, макар да са намерени в тракийски гробници. Версията на доц. Кисьов е, че тракийците търгували с древните гърци. Освен това от Атина наемали редовно тракийски войски, така че нищо чудно и част от съкровищата да са плячкосвани.

През 1974 година със заповед на Людмила Живкова тези съкровища били иззети от Пловдив и предоставени на Националния исторически музей, въпреки че се водят собственост на Пловдивския археологически музей. Досега са правени десет искания те да ни бъдат върнати, отбеляза доц. Кисьов. Основният мотив това да не се случва толкова години бил, че музеят е в окаяно състояние и недобре охраняем. Археологическият музей обаче основно се ремонтира и предстои да отвори врати до септември. За тези съкровища е отредена специална изложбена зала, до откриването те ще се пазят в трезора. Водят се преговори за връщане в Пловдив и на Панагюрското златно съкровище.
Уникални златни и сребърни съдове и накити пристигнаха от Националния исторически музей под тепетата. Сбирката е от 4-5 век и бе екскортирана от въоръжена охрана до новия Археологически музей. Около 60 са експонатите, които и преди са били притежание на музея. През 1974 година обаче със заповед на Людмила Живкова са взети за изложба в Париж. След това са останали в хранилището на НИМ.