Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi
Преведено на български това означава-"Гласът на един е глас на никого, глас народен -глас божи”. Сред повечето хора е позната само втората й част.

Не бяха малко коментарите под всякаква форма около беатификацията на папа Иван Павел Втори. Не би ми се искало да ги пиша и аз тук. Искам само да се спра именно на тази поговорка. Всеки би се сетил за деня на неговата смърт-2 април 2005 година. Тогава на площад “Свети Петър” в Рим спонтанно хиляди присъстващи издигнаха плакати и лозунги-“Subito santo”-преведено "Веднага светец". Народът го поиска, а не само един човек. Именно за това и Църквата, в лицето на нейните ръководители, се вслушаха в този глас…

И все пак, за да се спази процедурата и приетите правила папа Бенедикт 16-ти изпълни това, което пожела Бог и верните, верните, които са истинската Христова църква на земята.



*** Зад тях ясно се вижда и българското знаме на площада, по време на беатификацията...
Така, че всички коментари –какъв е бил предишния папа, какво е правил, защо толкова бързо го обявяват за светец и други подобни въпроси остават без коментар…
Отговорът е един- Гласът на народа, а гласът на Бога…
Блажен Иван Павел Втори, моли се за нас…
