Папски дарове за монсеньор Георги Йовчев

Папа Франциск подари пръстен на Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев.Дарът беше поднесен чрез апостолическия нунций в България монсеньор Януариуш Болонек след края на тържествената литургия, с която беше отбелязана 25-тата годишнина от епископското ръкоположение на монсеньор Йовчев. Катедралният храм в Пловдив събра млади и стари от всички краища на страната, но най-вече от онези енории, в които Георги Йовчев е бил енорийски свещеник, преди да приеме папското решение да стане владика. Гости и приятели имаше от Италия.

Георги Йовчев е ръкоположен за епископ на Софийско-Пловдивската епархия на 31 юли 1988 година. Тогава папа е бил Иван Павел 2, в обредът е извършен от тогавашния папски легат (специален представител-пратеник на папата)  в страната архиепископ Франческо Коласуоно.Тогава  Йовчев е бил на 38 години. Преди това като свещеник той е бил енорист в Пловдив, Раковски, Калояново, Дуванлии и Житница - населени места, където се намира най-многобройната католическа общност у нас. Тържествената света литургия бе водена лично от юбиляря, в съслужение на другите двама български католически владици-монсеньор Христо Пройков и монсеньор Петко Христов както и свещеници от трите диоцеза. Освен пръстен, владиката на София и Пловдив получи други папски дарове-дрехи за богослужения в три цвята-бял, зелен и червен. Колкото и символично да е с цветовете на българското знаме, то е и в унисон с католическата литургия. По време на службите белият цвят се използва за празници и тържества, зеленият за обикновеното време през годината, а червеният е предназначен за дните, в които се честват светците-мъчениц или пък Деня на Светия дух. Висшият духовник в Пловдив получи и дарове от вярващите богомолци, които участваха в месата от всички енории в епархията. От своя страна пък монсеньор Георги върна жеста към всеки, който го поздрави за сребърния юбилей и поднесе скромен дар- за всеки имаше книга, броеница и малък кръст.

Председателят на епископската конференция в България монсеньор Христо Пройков подари на своя събрат малка икона, във византийски стил, на Свети Георги Победоносец.Поднасяйки я на юбиляра, монсеньор Пройков заяви, че небесният закрилник ще помага на епископ Георги да ръководи дълго и мъдро своята епархия.В приветственото си слово, Пройков отбеляза, че всеки владика носи на гърдите си ВИДИМ кръст, но и на гърба си, само че НЕВИДИМ за другите хора.Затова нека видимият помага на монсеньор Йовчев с постояннство и преданост да носи невидимия, в изпълнение на пастирските си задължения. 

            По-скромен и верен на себе си, остана в привествието към Софийско-Пловдивския владика, епископът на Никополската епархия монсеньор Петко Христов.В края на литургията той заяви, че онова епископско ръкоположение пред 25 години е било като бялата лястовица от разказа на Елин Пелин, само че за духовното оздравяване и напредъка на католицизма в страната, след толкова години на забрана и преследване от държавната власт на християните. Подаръкът на монсеньор Петко за монсеньор Георги остана тайна, тъй като той му го поднесе след церемонията на поздравите.

            От 1994 година насам монсеньор Георги е ръкоположил 17 свещеници. Именно един от тях-о. Иван Топалски беше подготвил проповедта за тържествената литургия. По време на нея той изтъкна заслугата на владиката за доброто управление на епархията и плодоносните дарове-нови свещеници и монахини, които да работята на Господнята нива. Едно от най-значимите събития до сега в живота на монсеньор Йовчев е папската визита в Пловдив на Иван Павел 2 през 2002 година.Наред с духовния напредък, няма как да се пропусне и материалния-изграждането на нови църкви. През тези 25 години на владишкия трон, Геоорги Йовчев и с помощта на свещениците, са построени 6 нови църкви-конкатедралата „Свети Йосиф”-София, „Свети Дух” в район „Тракия”-Пловдив, „Свети Андрей”- в село Калояново, „Светото семейство от Назаред”- Хисар, „Свети Максимилиян”- Раковски (църква към  манастира на Францисканците-конвентуалци) и Гробищния параклис в кв. ”Генерал Николаево”- Раковски.

репортаж: Иван Кърчев

снимки: Франц Чавдаров

Наисус* чества 1700 години Милански едикт

Около 40 хиляди поклонници се очаква да присъстват на тържествената литургия на 21 септември в сръбския град Ниш, с която ще се отбележат 1700 години от подписването на Миланския едикт. През 313 година (4 век) с този документ се разрешава официалното изповядване на християнството в рамките на Римската империя и официално спира гоненията срещу повярвалите в Христа. Земите на Балканите са попадали в територията на Империята, а нейния владетел по това време Константин Велики е роден в град Наисус, т.е днешния град Ниш.Именно затова там ще бъдат официалните чествания, чиято кулминация ще бъде литургията.Тя ще бъде водена от кардинала на Милано Анджело Скола, като официален представител на Светия Престол, заедно с кардиналите на Загреб-Йосип Бозанич и на Сараево-Винко Пулич и католически владици от Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Македония, Косово, Сърбия, Румъния и България. 

 

 *Католическата църква в Ниш

 

Енорийският свещеник в град Ниш отец Нико Йосич каза,че тържествената меса ще бъде на стадион „Чаир“, чието спортно съоръжение побира близо 40 хиляди души.Францисканецът-минорит от Босна и Херцеговина, който служи от 2007 година като енорист в сръбския град, уточни, че поклонниците ще пристигнат в Ниш с автобуси от своите епархии, така че е от съществено значение мястото, на което ще се служи литургията, защото е необходимо да разполага с паркинг, вода, тоалетни и други необходимости. Преди службата, поклонниците първо ще посетят енорийската църква „Въздвижение на светия Кръст”, където ще могат да се поклонят и целунат частица от Светия кръст, на който е било Исусовото тяло, а след това ще продължат с шествие, молейки Кръстния път, към стадиона.Частицата от Кръста Господен трябва да пристигне в Ниш до 14 септември, когато е патронният празник на църквата. Мощите ще бъдат вградени в новия олтар, който се изгражда в храма, който пък изцяло се ремонтира.

*плакатът за Юбилея

„За сега мощи от Светия кръст има само в Милано, но заради юбилея, една малка част от тях ще бъде подарена на нишката енория.Ето защо ние планираме след честванията през септември църквата ни да стане място за поклонение на верните.Константин няма статут на светец в Католическата църква, само като като благодетел, но за сметка на това пък майка му Елена е светица в Католическия календар.Смята се, че именно тя е намерила Кръста на Голгота, на който е бил разпнат Исус“.Това обясни отец Нико Йосич, който с нетърпение очаква да домакинства на толкова много верни християни. По думите му се очаква и не малка част православни християни също да се включат в честванията за 1700 години свободно изповядване на християнството по нашите земи.

*на този стадион "Чаир" трябва да се отлсужи тържествената меса

И животните са божи дар

Всяка година на 17 януари Католическата църква (на същия ден и Православната църква) чества паметта на Свети Антон Отшелник, познат още като Велики. От житието на светеца става ясно, че той е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска пещера.

Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антон и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антон бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: “Къде беше, Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?”. И тогава се чул глас: “Аз бях тук, Антоне, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят.Свети Антон прекарва 35 години в отшелничество в планините, където прави чудеса за успокояването на диви животни. След неговата канонизация светецът се смята за покровител не само на дивите, но и на питомните животни.Ето затова всяка година на 17 януари, свещениците в Католическата църква благославят храната, която се дава на домашните животни. Традицията строго се спазва и предава от година на година, особено в селата Житница, Калояново, Дуванлии, кв. Миромир (Хисар), както и в Белозем, Борец и Раковски. В една от трите енории в Раковски-“Пресвето Сърце Исусово” този ритуал беше честван тържествено в неделята, преди 17 януари. Тогава след литургията, с кратко шествие, до площада пред храма, бяха благословени впрегатния добитък-конете и техните стопани. Енорийският свещеник отец Димитър Димитров отправи и следната молитва:Господи Боже, Създателю и Пазителю на всичко,в чиято ръка е душата на всяко живо същество и духът на всяка плът, изслушай молитвите на твоите верни и излей над солта и ярмата твоето благословение и силата на твоето невидимо действие, та когато животните, които си благословил и си дал за нуждите на човека, да вкусят от тази храна, да бъдат запазени от всяка болест и напаст на злия дух, чрез Христа нашия Господ.Амин.


Във вторника, на 17 януари, когато е самият ден на Свети Антон отец Димитър благослови селскостопанските постройки, в които се отглеждат животни за промишлени цели. Собствениците на ферми, кошари и обори широко отвориха вратите за божия служител и неговите помощници,така, че божието благословение да слезе над тях и добитъка, който имат за препитание.То беше изпросено със следната молитва:


Господи Боже, който пожела нашия Господ и Изкупител Исус Христос да се роди в обор и да бъде положен в ясли между две животни, благослови молим ти се оборите и опази ги от всички опасности и злини. Стори животните да останат на здраво място, та и те със своето съществуване да хвалят тебе- авторът на всички блага. По този начин и твоите верни да постоянстват в службата на доброто и докато ти благодарят за получените ти дарове, да заслужат да получат по-големи блага, чрез Христа нашия Господ. Амин.

Монсеньор Георги Йовчев: Не съм бил доносник на ДС

Комисията по досиетата публикува тези дни данните за Висшия клир в Църквата.
По този повод искам да изясня точните факти относно публикуването на моето име и обявяването ми, че съм бил доносник на ДС.
Искам да поставя историята на това събитие в точното време, в което се е случило това.
През 1986 г. като енорист на “Пресвето сърце Исусово” в гр. Раковски много пъти бях предупреждаван от тогавашните власти да не поучавам младежите в истините на вярата ни. Трябвало само да се ограничавам с възрастните вярващи.



Поради тази моя дейност на 7 януари 1986 г. в дома ми нахлуха началникът на полицията в Раковски и двама души от ДС и започнаха да ме хулят и ми нанесоха тежък побой, заканвайки се, че ще ме убият, така както бяха убили о. Флавиян Манкин и о. Фортунат Бакалски. Това може да се удостовери със Съдебно медицинско удостоверение №53/86 г. След това о. Петър Изамски, управляващ Епархията в това време, беше задължен да ме премести в Дуванли малка енория в епархията ни. В противен случай му е било заявено, че ще бъда екстрадиран в най-отдалеченото място на България, където няма католици.
Веднага след навлизането ми в длъжност енорист на Дуванли бях повикан в общината на село Калояново, където бях посрещнат от началника на полицията, партийния секретар и кмета. Отново ми беше заявено, че ако продължавам да се занимавам с младежите неминуемо ще бъда естрадиран по периферията на страната.
През този период постоянно идваха при мен различни служители на ДС от Шесто управление под претекст, че е тяхно задължение да ме следят. Точно в този период есента на 1987 г. се е появила тази преписка, в която се говори, че аз съм дал съгласието си да доноснича на ДС и това е огласено от Комисията по досиетата. Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС , както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писменно.
За мен това е безкрайно оскърбление, да ме наричат доносник най-върлите противници на църквата, както се вижда аз съм бил тормозен, бит, преследван именно от тези служители на ДС и е недопустимо да им служа.
Мога само да благодаря на Бога, че съм страдал за небесното царство, на което съм служител вече като Епископ.
Нека стане известно на вярващите, че всичко това са клевети и измислици по мой адрес за уронването на моралния ми престиж.