понеделник, 15 юни 2009 г.

Аз съм живият хляб, слязъл от небето….алай и събор в Житница…


В летния, не не чак толкова топъл ден 14 юни енорията в Житница имаше двоен празник –Тържеството на Тяло и Кръв Христови и традиционният местен събор. Още от рано сутринта хората започнаха да се подготвят с трепет и вълнение-едни направиха олтарите, а други чистеха улиците, по които щеше да мине самият Исус. За да се избегнат по-високите температури, литургията започна в 9 часа, а не традиционно в 10 часа.Още в 8, 30 камбаните забиха с ангелски глас, сякаш казваха, че сме гладни и жадни и само Бог може да утоли глада и жаждата. Месата започна с процесия , предвождана от министрантите и свещеника отец Христо. Църквата беше препълнена с енориаши и гости на селото, дошли с радост да чуят Божието слово. В проповедта си отецът говори за любовта на Христос към нас и че ние сме тези, които можем да се храним с Тялото и Кръвта Му, за да бъдем добри християни. След литургията беше организирано шествие със светото причастие из селото. Движеше се красива върволица от мъже, жени и деца; хорът на възрастните възторжено пееше песни за прослава на Спасителя. Начело беше кръстът, следван от хоругвите с образи на светци, децата с цветя, посъпващи пътя на Исус, ръководени от сестрите францисканки, свещеникът с причастието, а след тях пристъпваха многобройни богомолци, вървящи с вяра и упование в Бога. Спирахме на два олтара( един пред статуята на свети Франциск, а другият пред капелата на Дева Мария на поляната), където бе прочетено част от евангелието и обожавахме причастието. Шествието завърши в храма, където изпяхме химна “Тебе Боже, Хвалим”, като благодарствена молитва , че Исус е останал завинаги между нас в дарохранителницата.След срещата ни с Бог празникът се премести на другия край на селото- на стадиона. От край време двата празника са винаги в един ден-радост за всички енориаши. Там програмата бе открита от мотокрос на баира над селото.Там любителите на високите скорости имаха шанса да гледат състезанията с мотори, на пистата, която беше открита през 2004 година и осветена от тогавашният енорийски свещеник. Програмата продължи с народни борби , в които преплетоха мишци местни борци и състезатели от други селища, участвали на републикански и международни състезания. Настроението на хората беше приповдигнато от спектаклите, сценките и скечовете, които бяха подготвени от децата и младежите от селото. Сред официалните гости тази година на събора бяха министърът на транспорта петър Мутафчиев, областният управител на Пловдив област Тодор Петков и народният представител Пламен Славов. Веселбата за всички продължи до зори в палатките, където хората си починаха от всекидневните грижи.Удоволствието от религиозното тържество и от събора бе изпълнило сърцата на всички, защото беше подарено от Вселюбящия Бог и нашата небесна майка Дева Мария,