Литургическо честване на
Велики Четвъртък в Житница.
Възпоменаване на Тайната вечеря, по време на която Исус изми нозете на
своите дванадесет апостоли, в нощта преди да се предаде на кръстна
смърт.По отколешна традиция енорийския свещеник изми нозете на
дванадесет енориаши, по примера на Христос. След това бяха разчупени и
раздадени апостолските хлябове.
Сутринта в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“ монсеньор
Георги Йовчев отслужи литургия за освещаване на маслата, които се
използват в тайнствата миропомазване, ръкополагане, при кръщение и
маслоосвещение. По време на службата свещениците от
Софийско-Пловдивската епархия публично обновиха обетите, дадени при
ръкополагането им. Велики четвъртък е и ден на свещениците, тъй като по
време на Тайната вечеря Исус установява тайнстата Евхаристия и
Свещенство. По този повод след като беше изчетено Евангелието, епископът
в кратка проповед даде напъствия към свещениците какви трябва да бъдат,
за да са достойни проповедници на Словото Божие.
четвъртък, 17 април 2014 г.
вторник, 4 март 2014 г.
Българите-католици мост към европейската цивилизация
„За съжаление през XIV-XV век България
попада заедно с Византия и останалите балкански народи в Османската империя. Това
спира цивилизованото й развитие за пет века, през които почти единствената й
връзка с европейската цивилизация са католическите общини в България. Младежи
от тези общини получават образование в италиански католически колежи и
университети, връщат се в България и стават учители, духовници, писатели,
народни водачи”.
Това каза Н. Пр. Проф д.ф.н. Кирил Топалов в речта си на
приема по повод Националния празник и 100-годишнината от рождението на Борис
Христов. Тържествената проява се състоя на 28 февруари в салоните на Българския
културен институт в Рим и бе организирана от Посолството на Република България
към Светия Престол и Суверенния военен орден на Малта.
Националният празник бе отбелязан с концерт на български изпълнители. Тържеството бе открито с кратко приветствено слово, произнесено от директорката на Българския културен институт в Италия Жана Яковлева. Основната реч във връзка с 3 март и със стогодишнината от рождението на великия български оперен певец Борис Христов произнесе посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов. Той се спря на историческите обстоятелства, свързани както с падането на България под чуждо иго, така и на важната роля на католиците в България за запазването на българската национална идентичност през вековете на робството, като единствен мост между българското общество, макар и не цялото, и културата на цивилизована Европа. Беше припомнен безспорният принос на католическите епископи Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан Бакшев към българската култура и история. Посланик Топалов подчерта историческата роля на освобождението на България и огромното цивилизационно значение на възстановяването на българската държавност през 1878 г. Изтъкна също, че делото на солунските братя Св. Св. Кирил и Методий през ІХ век и това на великия бас Борис Христов през ХХ век очертават светлата рамка на българското културно присъствие в Рим и на приноса на българската култура в съкровищницата на световната цивилизация.
Националният празник на България уважиха с присъствието си дипломати, акредитирани към Светия Престол. Присъстваха посланиците от Балканския полуостров и повечето европейски страни. Височайшите гости бяха предвождани от самия доайен на дипломатическия корпус към Светия престол, посланика на Княжество Монако Н. Пр. Жан-Клод Мишел. Сред гостите бе и Елена Драгостинова, директор на къща музей „Борис Христов” в София. Присъстваха също италиански и български интелектуалци, представители на различни културни и политически институции в Италия, журналисти, италиански и български граждани, живеещи в Рим, Милано и други италиански градове.
Националният празник бе отбелязан с концерт на български изпълнители. Тържеството бе открито с кратко приветствено слово, произнесено от директорката на Българския културен институт в Италия Жана Яковлева. Основната реч във връзка с 3 март и със стогодишнината от рождението на великия български оперен певец Борис Христов произнесе посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов. Той се спря на историческите обстоятелства, свързани както с падането на България под чуждо иго, така и на важната роля на католиците в България за запазването на българската национална идентичност през вековете на робството, като единствен мост между българското общество, макар и не цялото, и културата на цивилизована Европа. Беше припомнен безспорният принос на католическите епископи Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан Бакшев към българската култура и история. Посланик Топалов подчерта историческата роля на освобождението на България и огромното цивилизационно значение на възстановяването на българската държавност през 1878 г. Изтъкна също, че делото на солунските братя Св. Св. Кирил и Методий през ІХ век и това на великия бас Борис Христов през ХХ век очертават светлата рамка на българското културно присъствие в Рим и на приноса на българската култура в съкровищницата на световната цивилизация.
Националният празник на България уважиха с присъствието си дипломати, акредитирани към Светия Престол. Присъстваха посланиците от Балканския полуостров и повечето европейски страни. Височайшите гости бяха предвождани от самия доайен на дипломатическия корпус към Светия престол, посланика на Княжество Монако Н. Пр. Жан-Клод Мишел. Сред гостите бе и Елена Драгостинова, директор на къща музей „Борис Христов” в София. Присъстваха също италиански и български интелектуалци, представители на различни културни и политически институции в Италия, журналисти, италиански и български граждани, живеещи в Рим, Милано и други италиански градове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)