понеделник, 2 май 2011 г.

Блажен папа Иван Павел Втори

Стара латинска поговорка гласи така в пълния си вид:
Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi

Преведено на български това означава-"Гласът на един е глас на никого, глас народен -глас божи”. Сред повечето хора е позната само втората й част.

Папа Иван Павел Втори отново гледа усмихнато... този път от небето...


Не бяха малко коментарите под всякаква форма около беатификацията на папа Иван Павел Втори. Не би ми се искало да ги пиша и аз тук. Искам само да се спра именно на тази поговорка. Всеки би се сетил за деня на неговата смърт-2 април 2005 година. Тогава на площад “Свети Петър” в Рим спонтанно хиляди присъстващи издигнаха плакати и лозунги-“Subito santo”-преведено "Веднага светец". Народът го поиска, а не само един човек. Именно за това и Църквата, в лицето на нейните ръководители, се вслушаха в този глас…

Папа Бенедикт обявява за блажен предшественика си и благославя вярващите


И все пак, за да се спази процедурата и приетите правила папа Бенедикт 16-ти изпълни това, което пожела Бог и верните, верните, които са истинската Христова църква на земята.

част от церемонията

Ковчегът на новия блажен


Излекуваната сестра Мари Симон-Пиер,чрез застъпничеството на новия блажен(с бялата дреха)и личната медицинска сестра на полския папа-сестра Тобиана поднасят ампула с кръвта на Иван Павел Втори, която ще се пази като реликва.

*** Зад тях ясно се вижда и българското знаме на площада, по време на беатификацията...


Така, че всички коментари –какъв е бил предишния папа, какво е правил, защо толкова бързо го обявяват за светец и други подобни въпроси остават без коментар…

Отговорът е един- Гласът на народа, а гласът на Бога…

Блажен Иван Павел Втори, моли се за нас…

Паметникът, издигнат на площад "Централен" в Пловдив напомня за посещението на папа Иван Павел Втори през 2002 година и отслужването на тържествена меса.

неделя, 27 март 2011 г.

150 години от освещаването на Католическата катедрала

С тържествена литургия беше отбелязана 150-тата година от освещаването на католическата катедрала Свети Лудвиг в Пловдив. Службата беше водена от епископа на Софийско-Пловдивската епархия монсеньор Георги Йовчев, заедно с папнския нунций в България архиепископ Януш Болонек, монсеньор Христо Пройков-епископ на Католическата екзархия, както и свещеници от цялата страна.

Катедралата "Свети Лудвиг“ е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите на храма са поставени през 1858 година от тогавашния епископ Андрей Канова. Осветена е на 25 март 1861 година, когато и окончателно е завършена. Храмът се е отличавал с красив главен олтар, образец на резбарското изкуство, а също и с резбовани тавани. Пред олтара и около него е имало 30 статуи. През 30-те години на миналия век пожар унищожава почти цялата вътршност на църквата. Въпреки доста успешното възстановяване на храма, много от ценностите му са безвъзвратно изгубени.

След пожара, катедралата е преустроена и е изписана от Кръстьо Стаматов, а днешната му неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. В църквата има специално място, отредено за 37-те филипополски мъченици, както и за четиримата блажени католически епископи Евгений Босилков и трима свещеници. Празничният ден накара много богомолци да участват в тържествената литургия.



Монсеньор Георги Йовчев каза, че устоите на нашата църква са скалата, която е Христос, всичко е градено върху него. Видимата сграда, храмът е само израз на духовното, което ще се реализира във вярващите. Външните форми, са само подпомагащи изграждането на истинската църква, каквито са християнските личности.

Католическата кетедрала в Пловдив беше посетена от предишния папа Иван Павел Втори. При визитата си през 2002 година той се срещна с младежи от страната и чужбина.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Репортаж от Хисар-Кръщение Господне-начало на обществения живот на Исус

Повече от 50 семейства и домове бяха благословени в град Хисар. Това стана в седмицата след Кръщение Господне. Тогава по традиция във всеки дом имаше запалена свещ, като символ на Христос, както икона на Дева Мария или Разпятието. Въпреки, че са малко на брой, католиците в Хисар, с радост посрещнаха отец Милко, на когото благодариха, че и тази година не ги е забравил и могат да го видят в своя дом. Всеки от енориашите пускаше по нещичко в торбичката, носена от министрантите, в знак на признателност за Божията любов.



От своя страна отец Милко им подари за спомен по една иконичка. Католическата общност в курортния град е сравнително млада и наброява около 150-200 човека. Знае се, че като цяло католиците в Хисар са се заселили през 50-60-те години на миналия век от съседните села Калояново, Дуванлии, Житница, както и такива от квартал “Миромир”. От 2005 година имат свой храм-“Светото Семейство от Назаред”, който се води филиална църква на енория “Свети Свети Петър и Павел”- квартал “Миромир. Енорист е отец Милко Топалски от Житница. Новата църква събира всеки вторник, петък, неделя и празничен ден малкото вярващи, които се радват, че църковната им общност е млада и се развива добре. Така беше и на 9 януари, когато Църквата честваше Кръщение Господне.Празникът се смята като преход от детския към обществения живот на Исус и проповедта на отец Милко беше насочена в тази посока. Свещеникът изтъкна, че Кръщение Господне е началото на обществената дейност на Исус, но преди още Исус да започне своята Мисия за спасение на света и да отдаде живота си за всеки един от нас, той желание да ни се представи. Това става по един мистичен начин в реката Йордан, когато Иван го кръщава и в този момент слиза Светия дух над него, под формата на гълъб и в същото време се чува глас от небето, който казва “Този е моят възлюбен син, него слушайте.”




Пред богомолците, отецът допълни, че кръщението на Исус е свързано с нашето кръщение, което представлява нашето духовно раждане,едно ново начало, поставено от Исус за нас, защото чрез кръщението ставаме Божии чеда. Но това ново начало трябва да бъде последвано от живот според Евангелието и от непрекъснато задълбочаване на нашата връзка с Бога чрез молитвата. В момента на своето кръщение, Бог изтръгва тегнещия над нас първороден грях и бележи нашата душа с незаличимия знак на Божии чеда. Свещенослужителят не пропусна да отбележи, че както нашите родители са ни предали естествен, физически живот, така също в момента на светото кръщение, Бог ни дава своя собствен Божествен живот и ни изпраща Светия дух, за да ни освети с неговата благодат. Благодарение на тази Благодат вече сме наследници на вечния живот.Думите на Бог “Ти си моят възлюбен син” са отправени не само към неговия Син Исус Христос, с също и към нас и това е потвърждението, че наистина сме божии чеда-завърши размишлението си отец Милко.
Освен всички коледни и новогодишни празници, по особен начин беше отбелязан и патронният празник на малкия, но добре подреден храм-“Свето Семейство от Назаред”. Той се отбелязва в първата неделя след Рождество Христово и тази година беше на 26 декември. Тогава тържествената света литургия беше отслужена вечерта и я води отец Евгени Ружански, който е енорист в квартал “Парчевич” на град Раковски. С него на олтара бяха и свещеници от Софийско-Пловдивския циоцез, а почивният ден даде възможност на много вярващи, не само от Хисар, но от близките енории да участват в богослужението. Пред тях проповедникът отец Евгени говори за смисъла на семейството, за трудностите, които преследват мъжа и жената, обвързани в свещения брак, както и какви са начините да се преодолеят, за да цари мир и щастие във всяко християнско семейство.
Тържество за Рождество Христово имаше и в енория „Свети Свети Петър и Павел” квартал Миромир. То се проведе в народно читалище „Иван Вазов”. Програмата му включваше сценки, посветени на Рождество, които бяха представени от децата от вероучението.също така се представи и самодейният състав при енорията. След това Дядо Коледа раздаде подаръци на всички присъстващи. В първото католическо селище в Южна България тази година бяха благословени близо 200 къщи, в които живеят над 500 души.