четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Български мъченици за вярата

НА 13 НОЕМВРИ, ЧЕСТВАМЕ БЪЛГАРСКИТЕ БЛАЖЕНИ МЪЧЕНИЦИ - ЕПИСКОП ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ, ОТЕЦ КАМЕН ВИЧЕВ, ОТЕЦ ПАВЕЛ ДЖИДЖОВ, ОТЕЦ ЙОСАФАТ ШИШКОВ

"Следите от нашата кръв ще открият пътя към едно прекрасно бъдеще, и ако ние не го видим, други ще пожънат онова, което ние посяхме в мъка."
Блажени Евгений Босилков

На 15 март 1998 година папа Йоан Павел II обяви за блажен българския епископ Евгений Босилков. Това стана с тържествена церемония в базиликата "Св. Петър" в Рим. Отец Босилков е първият български католик, канонизиран от Светия престол. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, "съден" и убит от комунистическата власт през 1952 година.



"Страхът от смъртта! О, тази безмилостна мелница. Вярно е обаче, че часът на нашата смърт е един от нашите часове и не прави изключение. Нашата същност прогресира чрез промените и една от тях е смъртта. Всички знаем, че смъртта е много болезнена, иначе не би била наказание. Колкото и ужасна да е тази истина, тя е най-ценната и щастливата!
... Тогава защо се страхуваме толкова от нея? Не е трудно за обяснение. Хората нямат ясни идеи за смисъла на живота. Нека бъдем винаги готови за пътуването ни към вечността и да се молим. `Смъртта идва нощем като крадец`, казва Христос. Който живее с Бога, той умира в обятията на добрия Отец небесен."

Блажен Евгени Босилков
-------------
Папа Йоан Павел Втори обяви за блажени трима българи на литургия в Пловдив на
26 май 2002 година.

По време на тържествената литургия на централния площад в Пловдив, изпълнен от над 10 000 поклонници, папата провъзгласи за блажени свещениците Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов. Тримата са били набедени за шпиони, осъдени на смърт и екзекутирани през 1952 г. заедно с епископ Евгени Босилков, провъзгласен за блажен от Йоан Павел Втори през 1998 година. И до момента не се знае къде са погребани. След днешното им провъзгласяване за блажени, католиците ще ги честват всяка година на 13 ноември

„Един свещеник бе осъден на смърт, друг – на 20 години затвор, други двама скоро ще бъдат съдени. Очакваме да дойде и нашият ред... Да бъде Божията воля!”.

Из писмо на Блаженият отец Павел Джиджов до негови събратя,
няколко седмици преди арестуването му






„Дойдох в България, за да отпразнувам заедно с вас тайните на нашата вяра и да почета възвишения дар на мъченичеството, с което блажените Евгени Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йсафат Шишков запечатаха своята вярност към Господа. Нека техният пример бъде за всички вас мощен импулс за великодушна решителност в християнския живот.
В светлината на тяхното изпълнено със слава свидетелство ви призовавам: „Пазете в сърцата си светостта на Христос, Господа! Бъдете винаги готови да отговорите на този, който пита за надеждата, която ви изпълва.”


(из речта на Папа Йоан-Павел ІІ
преди отпътуването му от летище Пловдив)

неделя, 2 август 2009 г.

Красиви снимки...

Снимки от фолклорния фестивал в Пловдив- 2009 година


понеделник, 15 юни 2009 г.

Аз съм живият хляб, слязъл от небето….алай и събор в Житница…


В летния, не не чак толкова топъл ден 14 юни енорията в Житница имаше двоен празник –Тържеството на Тяло и Кръв Христови и традиционният местен събор. Още от рано сутринта хората започнаха да се подготвят с трепет и вълнение-едни направиха олтарите, а други чистеха улиците, по които щеше да мине самият Исус. За да се избегнат по-високите температури, литургията започна в 9 часа, а не традиционно в 10 часа.Още в 8, 30 камбаните забиха с ангелски глас, сякаш казваха, че сме гладни и жадни и само Бог може да утоли глада и жаждата. Месата започна с процесия , предвождана от министрантите и свещеника отец Христо. Църквата беше препълнена с енориаши и гости на селото, дошли с радост да чуят Божието слово. В проповедта си отецът говори за любовта на Христос към нас и че ние сме тези, които можем да се храним с Тялото и Кръвта Му, за да бъдем добри християни. След литургията беше организирано шествие със светото причастие из селото. Движеше се красива върволица от мъже, жени и деца; хорът на възрастните възторжено пееше песни за прослава на Спасителя. Начело беше кръстът, следван от хоругвите с образи на светци, децата с цветя, посъпващи пътя на Исус, ръководени от сестрите францисканки, свещеникът с причастието, а след тях пристъпваха многобройни богомолци, вървящи с вяра и упование в Бога. Спирахме на два олтара( един пред статуята на свети Франциск, а другият пред капелата на Дева Мария на поляната), където бе прочетено част от евангелието и обожавахме причастието. Шествието завърши в храма, където изпяхме химна “Тебе Боже, Хвалим”, като благодарствена молитва , че Исус е останал завинаги между нас в дарохранителницата.След срещата ни с Бог празникът се премести на другия край на селото- на стадиона. От край време двата празника са винаги в един ден-радост за всички енориаши. Там програмата бе открита от мотокрос на баира над селото.Там любителите на високите скорости имаха шанса да гледат състезанията с мотори, на пистата, която беше открита през 2004 година и осветена от тогавашният енорийски свещеник. Програмата продължи с народни борби , в които преплетоха мишци местни борци и състезатели от други селища, участвали на републикански и международни състезания. Настроението на хората беше приповдигнато от спектаклите, сценките и скечовете, които бяха подготвени от децата и младежите от селото. Сред официалните гости тази година на събора бяха министърът на транспорта петър Мутафчиев, областният управител на Пловдив област Тодор Петков и народният представител Пламен Славов. Веселбата за всички продължи до зори в палатките, където хората си починаха от всекидневните грижи.Удоволствието от религиозното тържество и от събора бе изпълнило сърцата на всички, защото беше подарено от Вселюбящия Бог и нашата небесна майка Дева Мария, 

вторник, 28 април 2009 г.

Светото Причастие-хлябът на живота


„Аз съм хлябът на живота; който идва при Мен – няма да огладнее, и който вярва в Мен, няма да ожаднее никога” (Йоан 6, ,35): за мнозина това е една от най-прекрасните фрази в Новия Завет, която говори много за личността на Христос, в Когото ние вярваме.
Какъв е този хляб? За какъв глад и за каква жажда говори Исус? В този евангелски откъс Исус ни дава най-доброто обяснение на това и ние виждаме защо Той всъщност е хлябът на живота.
Първо, Исус е хлябът на живота, благодарение на Своето Слово: Библията – това е хляб на Словото, в което ние трябва да вярваме. И второ, Исус е хлябът на живота, защото Той ни дава Своите Тяло и Кръв като истинска храна. Със Своите думи Той предзнаменува онова, което по-късно ще установи на Тайната вечеря – Евхаристията: „Вземете и яжте – това е Моето Тяло” (Матей 26, 26); „защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който яде от Моята плът и пие от Моята кръв пребъдва в Мен, и Аз в него” (Йоан 6, 55-56).
В тези думи на Исус вече няма скрит смисъл. Той директно провъзгласява това, което потвърждава по-късно на Тайната вечеря. Той много ясно казва, че не желае да остане само «хляб на Словото». Исус желае ние действително да вкусим Неговото Тяло, като Евхаристичен Хляб, свещено Причастие. Всеки ден Исус ни кани да станем причастни към Неговото Тяло и Неговата Кръв в Евхаристията. На Тайната вечеря Той провъзгласи Своето реално присъствие в хляба и виното, а след това каз: «Това правете за Мой спомен» (Лк 22, 19). Мнозина, които чуха призива на Исус да ядат Неговата плът и да пият Неговата кръв, Го оставиха, защото бяха възмутени (Йоан 6, 60 -61. 66).

От евангелския откъс, където Исус говори за пръв път за тази храна, става ясно, че Той я оставя на нас за след Възкресението. Неговото прославено Тяло реално присъства сред нас, и затова, причастявайки се на Литургията, ние приемаме същия Възкръснал Христос. Ние трябва твърдо да вярваме, че това е така, че Исус присъства там, както обеща на Тайната вечеря. Когато се причастяваме всеки път, не бива да се отнасяме към това само като към някаква традиция или молитвено размишление с красиви песнопения. Евхаристията трябва да стане за нас истинско Тайнство, та нашият живот да се преобрази чрез Христос, присъстващ в парченцето хляб.

материал по Радио Тау БГ


четвъртък, 9 април 2009 г.

Велики четвъртък- празник на свещениците



Католическата църква чества Велики Четвъртък. Сутринта в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“ монсеньор Георги Йовчев отслужи литургия за освещаване на маслата, които се използват в тайнствата миропомазване, ръкополагане, при кръщение и маслоосвещение. По време на службата свещениците от Софийско-Пловдивската епархия публично обновиха обетите, дадени при ръкополагането им. Велики четвъртък е и ден на свещениците, тъй като по време на Тайната вечеря Исус установява тайнстата Евхаристия и Свещенство. По този повод след като беше изчетено Евангелието, епископът в кратка проповед даде напъствия към свещениците какви трябва да бъдат, за да са достойни проповедници на Словото Божие. Монсеньор Георги Йовчев не пропусна да насърчи и всички миряни да се молят за своите свещеници и да им помагат, както морално, така и материално, за да могат с вяра и достойнство да изпълняват задължението, които са избрали след ръкоположението им.Както в катедралния храм в Пловдив, така и във всички католически енории вечерта ще бъдат отслужени втори литургиио, които ще бъдат посветени на Тайната вечеря. По време на месата се възпоменава моментът, когато Исус установява тайнствата Евхаристия и Свещенство. С вечерното богослужение се поставя и налачало на Пасхалното тридневие. По традиция монсеньор Йовчев ще измие нозете на 12 младежи, така както го е направил Исус със своите апостоли по време на Тайната вечеря. Освен в Пловдив, тържествени литургии за Велики Четвъртък ще има във всички католически енории в страната.

неделя, 5 април 2009 г.

На Връбница в Житница



Традиционната света литургия за католическата Цветница, с която започва „Страстната седмица“ за християнската религия, събра на площада пред катедралата Свети Петър във Ватикана хиляди вярващи. Отслужи я папа Бенедикт XVI с римски епископи.
Цветница е първият ден от Страстната седмица и отбелязва влизането на Христос в Ерусалим, посрещнат с маслинени клонки от ликуваща тълпа, няколко дни преди еврейската Пасха.
Както по света, така и във всички католически енория в България бяха отслужени тържествени литургии, в които участваха много вярващи. По стара традиция в пловдивското село Житница също беше пресъздадено влизането на Исус в Йерусалим, приветстват от тълпите народ с палмови (в случая с върбови) клонки. Церемонията започна пред църквата, където беше прочетено Евангелието от Марко:
(В онова време, когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Исус изпраща двама от учениците Си и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? А те им отговориха, както им бе заповядал Исус, и ония ги пуснаха. И докараха ослето при Исуса, намятаха върху него дрехите си, и Исус го възседна. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давид, което иде в име Господне! Осана във висините!)

След това енорийския свещеник отец Христо благослови върбовите клонки, след което имаше кратко шествие пред църквата с кръста, кадилницата и Евангелието. След това свещеникът, министрантите и вярващите влезнаха в църквата, където бе отслужена тържествена меса. След последния благослов отец Христо, честити именния ден на всички, които носят имена на цветя и техните производни.


























































неделя, 1 март 2009 г.

В Житница се бият с кал за здраве и плодородие


От народните обичаи в Житница най-характерен е денят Куковден – празнува се единствено тук. Датата се определя в зависимост от началото на Великденските пости, според католическия календар. Най-често е в средата на февруари и е винаги в сряда. 
На празника, преоблечени в стари дрехи или като герои от приказки, момци и девойки се бият с кални мацилки. На един прът или пръчка се завързва парцал, който се потапя в кална локва и се бият най-често жените. Смята се, че като те набие кук ще ти се мътят пилците. Тук е и моментът на езическото вярване за повече деца в къщата. 
Куковден съвпада и с празника Пепеляна сряда. Тук е връзката на езическото с християнското. В църквата свещеникът поръсва главите на верните с пепел като знак на покаяние. Едни от интересните моменти са, когато някоя мома се е скрила от кука. Тогава петрупите (цивилни хора, които вървят с куковете) свалят прозорци или отключват врати, само и само да изкарат момичето и да го набият с мацилката. 
Празникът е свързан и с началото на пролетта, когато всичко започва отначало. 

На този адрес има сними... 

http://ivankarchev.blogspot.com/2008/02/blog-post_1773.html

Три вечери преди Куковден се празнува Карнавалът - Кукерски празници (Заговезни), които са неповторима смесица от езически и християнски традиции. В този обичай участват само мъже с красиви кукерски маски. Обикалят се къщите, за да се прогонят злите сили. След това всички отиват на центъра, където се хващат на кръшни хора.


неделя, 8 февруари 2009 г.

Кукери завладяха Раковски

Със страшни маски, медни звънци и чанове кукерите, джамали, песяци и други причудливи персонажи плашиха злото…
С пищни маски и буйни танци кукери от цялата страна и Македония гониха злото в Раковски, за да има богата реколта през следващата година. Над 1000 души взеха участие в международния фестивал на маскарадните и сурвакарски игри “Кукове 2009”. Жури от специалисти оценяваха участниците по регионалната им специфика, сценичното поведение на участниците, маските и облеклото им. Кукерите са мъже, а за мое най-голямо очуване тази година имаше и много момичета и жени, предрешени като зверове или странни персонажи. Винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън.По стар обичай между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа за плодородие и здраве. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса- преобладават червеното и бялото.Най-старинни се считат животинските маските -на овен, козел и бик. Въздействието допълнително се подсилва и от звука на окачените по кукерите чанове и звънци.

неделя, 25 януари 2009 г.

Принципи на почтения журналист

* На 24 януари Католическата църква почита Свети Франциск от Сал. От 1923 година той е обявен от тогавашния папа Пий XI за покровител на журналистите и на католическата преса 



1. Основен принцип на всяка журналистическа дейност е любовта към истината. Св.Франциск от Сал казва по този повод: „Живейте според истината, на която ни учи вярата и поддържайта тази ценна дарба, която сте получили във ваша полза.”

2. Стратегията на журналиста да осигурява победата на истината сe състои в любовта, търпението и мира. Св.Франциск от Сал казва за това: „Как хубаво се удава на някой да спечели сърцата и да ги увлече, когато представя нещо с умение и любов.”

3.На журналистическата дейност е присъщо да обръща внимание на духа на съответната епоха. Св.Франциск от Сал пише: „Разбира се, че се съобразявам с духа на нашето време. И трябва да го правя. Много важно е да се знае в какво точно време пише човек.”

4.За журналистическата дейност е характерно да се съобразява с читателя, без да нарушава в същото време истината. Св.Франциск от Сал е имал способността да обяснява на простия народ разбираемо и ясно и най-сложните теми.

5. Това, че един журналист изготвя информацията обективно не означава, че тя трябва да е лишена от оценка. Журналистът трябва да заложи в нея ценностните си представи, за да избегне опасността от несправедлива манипулация с мнението му. Св.Франциск от Сал никога не е крил, че в своите трудове представя и защитава учението на Католическата Църква.

6. Обективността на журналистическата информация е свързана с целта да се избягва опасността от едностранчиво разглеждане на дадена тема. Св.Франциск от Сал винаги се е стремял да познава и написаното от своите противници, за да избегне всякаква едностранчивост у себе си.

7. Журналистът трябва да дава посредством работата си понятни информации и да ги разяснява, без обаче да наврежда на засегнатите в тях хора. Св.Франциск от Сал казва: „Естествено е, че трябва да се възмущаваме от злото и да сме твърдо решени никога да не се съгласяваме с него; но към ближния трябва да оставаме напълно добри."

8. Точността и задълбочеността при отразяването на обстоятелствата и събитията са задължително качество на сериозната и квалифицирана журналистическа дейност. Св.Франциск от Сал си е оставял всеки ден по два часа за разширяване на познанията си; неговите писма се отличават с изключителна точност.

9. Въпреки постоянния натиск от срокове и недостиг на време журналистът трябва да се стреми към добър езиков стил и добро познаване на граматиката и семантиката. Св.Франциск от Сал, който винаги е бил особено много притесняван от малкото време, днес служи за образец на изряден френски език.

вторник, 6 януари 2009 г.

На Богоявление в Дуванлий





За празника Богоявление в енория ”Скръбна Божия Майка” в Дуванлий бе отслужена тържествена литургия от енорийския свещеник отец Иван Топалски. Въпреки работния ден и студеното време, храмът бе пълен с вярващи, които бяха дошли да чуят Божието слово. В кратката си, но стегната и обяснителна проповед, отец Иван каза какво точно празнува Католическата Църква на 6 януари. Свещеникът се позова на евангелския текст, който още веднъж разказва за раждането на Исус и за поклонението на мъдреците. Тримата царе са преминали през много трудности, докато открият малкия Исус, за да му поднесат своите дарове. Дори не са били разочаровани от факта, че намират родилия се цар не в палат, а в бедна пещера. Това не ги е смутило, за да повярват, че Бог е вече между тях. Така и ние не трябва да се съмняваме в Неговото присъствие. И сега можем да намерим Исус тук, сред нас, в дарохранителницата. Тримата мъдреци му донесоха: злато - като символ на признанието им на Исус като цар, ливан (тамян) - като символ на това, че мъдреците познаха в Исус божествения син, и третия дар – смирната - като символ на страданието, чрез, което ще се спасим.

Отец Иван призова богомолците, по примера на мъдреците, да поднасят дарове на Исус. Най-вече това да са вярата, молитвата и смирението. В този ден - допълни свещеникът - трябва да благодарим на Бог, че дойде сред нас, за да ни спаси.
След литургията енористът освети водата, която е символ на нашето очистване от греховете. А освен това с благославянето на водата си спомняме и за тайната на кръщението на Исус в река Йордан от Иван Кръстител, а оттук и за нашето кръщение, с което сме призвани за познанието на Бога. Всички хора, които участваха в литургията си взеха благословена вода, за да занесат в семействата си.
По стара традиция на 6 януари с осветената вода се благославят и домовете. Тъй като отец Иван Топалски се грижи за две енории, той е благословил домовете в село Дуванлий още на 2 януари. По негово преброяване в началото на 2009 година в селото има 490 човека, които изповядват католическата вяра. Всички тези вярващи се радват на ремонтираната църква.
Храмът в пловдивското село Дуванлий е един от най-старите е епархията, строен през 1886 година. За разлика от другите църкви в диоцеза, тя е с една кула, и е по подобие на катедралата в Пловдив. Характерното за храма в Дуванлий е, че той е строен в характерен готически стил, който се вижда най-добре от сводовете. Църквата е трикорабна и всички сводове са заключени в кръстове.

Вътрешният ремонт е започнал още през пролетта на 2007 година. Тогава целият храм е бил освободен от статуи и пейки, които са били преместени в специална зала, където временно са отслужвани Литургии. Въпреки, че църквата е строена от кирпич, сега в нея изцяло са подновени мазилката, боята и осветлението. За да не се разваля архитектурата на църквата само са сменени крилата и стъклата на прозорците. Боядисването на храма е продължило около 2 месеца. Новите цветове са избирани лично от отец Иван, като неговото желание е било в храма да има не повече от три цвята. Освен че е освежена, църквата е с нова електрическа инсталация и нови пейки. С помощта на епископ Георги Йовчев е ремонтирана и фасадата на Божия храм в Дуванлий. Освен това, реставрирана е и камбанарията, и конструкцията на самите камбани. Освен това църковния двор е разчистен и има поставена нова ограда. През настоящата година отец Иван има желание да се пребоядисат страничните стени на храма, а на камбанарията да бъде поставен светещ кръст, който да се вижда отдалече. Всичко това за слава на Исус Христос.


понеделник, 5 януари 2009 г.

В Житница пресъздадоха Рождество Христово


Стана традиция всяка година в Житница децата и младежите от енория ‘Успение Богородично" да правят умалено копие на витлеемската пещера. Под ръководството на сестрите францисканки те цяла седмица са се трудили, за да построят къщичка. Младежите сглобиха за основи четири греди, а за покрив наковаха малки летвички. Над тях поставиха слама и мъх, за да прилича на истинска. От зад издигнаха намачкана амбалажна хартия, която наподобява скали. Към тях прилепнаха три ангела, който са се спрели точно над светещата колибка. Отпред пред пещерата също подредиха мъх, камъни и пясък. Даже направиха символична пътечка от бели камъни, която мислено да отвежда богомолците пред яслата. Пред нея е легнало малко агънце, а скромните родители Йосиф и Мария се радват на малкия Исус.

По време на среднощната литургия, отслужена в 24 часа от отец Христо, раждането на Спасителя отново бе пресъздадено. Младо семейство с бебето си символично застана пред олтара. До тях бяха и момичета, облечени като ангели, които са възвестили на пастирите за раждането на Месията. И за да бъде точно така, както пише в Евангелието да се поклонят на Исус дойдоха и пастири с малки агънца и овце.В символичната пещера дарове поднесоха и трима младежи, облечени като тримата мъдреци.
Пресъздаването на Витлеемската пещера датира още от 13 век.

Тогава в град Гречо Свети Франциск за първи път е пресъздал сцената на Рождеството. Тогава истински хора са влезнали в ролята на Йосиф, Мария и пастирите. Липсвало само бебето. Тогава по чуден начин точно в полунощ в ръцете на светеца се появил Малкия Исус. От тогава до днес по целия свят съществува тази традиция да се пресъздава Рождество Христово.