понеделник, 31 декември 2012 г.

100-годишен часовник в Дуванлии

За глухите камбаната не бие два пъти. Това гласи една от българските поговорки.Не така обаче е в пловдивското село Дуванлии.Там църковният часовник на всеки кръгъл час удра по два пъти.Той е точно на 100 години и въпреки старостта си продължава да възвестява на местните кога настъпва нов час от деня или нощта. Църквата в селото е построена през 1886 година. 26 години по-късно в Дуванлии за енорист е назначен пловдивски свещеник-отец Комаров.Той намира средства и поставя часовника над централата врата на божия храм.
Идеята е била звънът от медната камбанка да се чува не само в селото, но и в съседните Калояново и Житница.Циферблатът на часовника е с латински числа,които досега не са сменени.За да се стигне до механизма, трябва да се мине по дървени стълбички, чиято широчина е една 30-40 сантиметра.Това обаче не е проблем за двама младежи, които от година поддържат вековния часовник. Всяка неделя Цветан и Красимир се качват на височина от 12 метра, за да навият стрелките. Правят го доброволно и с удоволствие, въпреки че имат и други задължения.
Цветан е археолог, това обаче не му пречи добре да се справя и с техническата поддръжка на едновековния часовник в родното си село.Знае всяка една част с какво масло да бъде смазана или кога да бъде смемена, така че да работи. За него и приятеля му Красимир най-интересни са двете тежести.Чрез по-малката и благодарение на зъбните колелета се задвижват стрелките, а с по-малката се задвижва механизмът за биенето по камбанката.
Двамата младежи са категорични, че ще продължат да поддържат часовника, защото освен всичко друго, той е част от историята на селото. Надяват се след време да се намерят други доброволци, които да го навиват всяка неделя-така докато часовникът стане на още един век.