понеделник, 31 декември 2012 г.

100-годишен часовник в Дуванлии

За глухите камбаната не бие два пъти. Това гласи една от българските поговорки.Не така обаче е в пловдивското село Дуванлии.Там църковният часовник на всеки кръгъл час удра по два пъти.Той е точно на 100 години и въпреки старостта си продължава да възвестява на местните кога настъпва нов час от деня или нощта. Църквата в селото е построена през 1886 година. 26 години по-късно в Дуванлии за енорист е назначен пловдивски свещеник-отец Комаров.Той намира средства и поставя часовника над централата врата на божия храм.
Идеята е била звънът от медната камбанка да се чува не само в селото, но и в съседните Калояново и Житница.Циферблатът на часовника е с латински числа,които досега не са сменени.За да се стигне до механизма, трябва да се мине по дървени стълбички, чиято широчина е една 30-40 сантиметра.Това обаче не е проблем за двама младежи, които от година поддържат вековния часовник. Всяка неделя Цветан и Красимир се качват на височина от 12 метра, за да навият стрелките. Правят го доброволно и с удоволствие, въпреки че имат и други задължения.
Цветан е археолог, това обаче не му пречи добре да се справя и с техническата поддръжка на едновековния часовник в родното си село.Знае всяка една част с какво масло да бъде смазана или кога да бъде смемена, така че да работи. За него и приятеля му Красимир най-интересни са двете тежести.Чрез по-малката и благодарение на зъбните колелета се задвижват стрелките, а с по-малката се задвижва механизмът за биенето по камбанката.
Двамата младежи са категорични, че ще продължат да поддържат часовника, защото освен всичко друго, той е част от историята на селото. Надяват се след време да се намерят други доброволци, които да го навиват всяка неделя-така докато часовникът стане на още един век.

неделя, 12 август 2012 г.

Житница стана българският Лурд

България стана една от страните, в които има изградени пещери-копия на тази във френския град Лурд, където Дева Мария се е явявала на Бернадета Субиру, местно момиче, което после става монахиня, а след смъртта си Католическата църква я провъзгласява на светица. В пловдивското село Житница вече се издига 23-тото копие в света и първото в Източна Европа.
Идеята за построяването на пещерата се ражда преди 7 години от няколко човека, които са родени в Житница, но живеят в други населени места.През тези години те учредяват Инициативен комитет, който основава фондация. Чрез юридическото лице са събрани средствата за построяването на Лурдското копие в България.Огромна част от парите са дарение от жителите на селото, както и с помощта на бизнесмени.През годините са организирани редица благотворителни събития и базари, средствата събрани от тях също са използвани за построяването на новото място за поклонение и молитва.Идеята за копие на Лурската пещера в България е подкрепена и от свещеници и миряни от чужбина.След огромна работа от страна на инициаторите, хората от селото, подпомогнати от местата власт, постройката със статуята на Света Богородица се издига в парка на Житница.
За освещаването на новият духовен храм пристигна монсеньор Гзавие Дезире-временно изпълняващ длъжността апостолически нунций в страната (ватикански посланик). Молитвата за благослова бе произнесена на латински език, символ на универсалността на Църквата по света.След това местната общност и гостите на селото, водени от енорийския свещеник отец Христо, отправиха обща молитва към Небесната майка, която е покровителка на енорията- църквата в селото носи името „Успение Богородично”.
След религиозния обред по освещаването на пещерата, секретарят на Инициативния комитет професор Стефан Иванов заяви, че през последните десетилетия човек е започнал да се отказва от религията и се откъсва от християнските добродетели. Идеята за Копието на Световното светилище и молитвата към Небесната майка е именно това да се доближаваме до добродетелите на вярата ни, които ще ни помагат да избягваме престъпленията под всякаква форма в ежедневието ни, завърши изказването си професор Иванов. Стотици вярващи дойдоха да видят пещерата в Житница, чийто оригинал е светилището от световен мащаб.Местните се надяват, че с новата придобивка ще привлекат повече туристи, на които да разказват историята как Света Богородица се явила 18 пъти на малката Бернадета.Също така се надяват Житница да стане Българският Лурд.

сряда, 21 март 2012 г.

Осветиха домът за възрастни хора в Калояново



С тържествен благослов от монсеньор Георги Йовчев беше открит Домът за възрастни хора в Калояново. Той е построен в имот, който е собственост на Католическата църква и носи името на Свети Йосиф. На тържествента церемония присъстваха свещеници и монахини от Софийско-Пловдивската епархия, ръководството на община Калояново, както и много местни и чужди гости. Не малка част от тях са помогнали за построяването на Дома.



Той е специално проектиран и построен за целите си, така, че да може да отговари на потребностите на възрастните хора, които ще живеят в него. Модерната сграда разполага със 4 единични и 9 двойни стаи, като всяка от тях има самостоятелен санитарен възел. Помещенията са оборудвани с нови мебели, SOS система, телевизор и безжичен интернет. За прекарване свободното време на домуващите и за нуждите на техните социални контакти, на разположение са 2 зали с библиотека и кътове за тихи занимания. За приготвянето на качествена и вкусна храна, домът разполага със собствена кухня, оборудвана с изцяло нова техника.


Храненето се ще става в просторна и светла столова.Около дома са изградени зелени площи, където възрастните хора могат да се разхождат.При откриването на Дома за възрастни хора „Свети Йосиф” монсеньор Георги Йовчев призова работещите в социалното заведение да се ръководят от Христовите думи от евангелието: „Доколкото сте сторили това на един от мойте най-малки братя, Мене сте го сторили”.



Енорийският свещеник в Калояново отец Иван Топалски прие наставленията на владиката и обясни, че основната цел на пероснала на дома е хората да се чувстват уютно в обстановка, близка до домашната, а ежедневието им да е ангажирано с различни занимания и социални контакти, с цел вски един от тях да се чуства пълноецен и обичан.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

И животните са божи дар

Всяка година на 17 януари Католическата църква (на същия ден и Православната църква) чества паметта на Свети Антон Отшелник, познат още като Велики. От житието на светеца става ясно, че той е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска пещера.

Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антон и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антон бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: “Къде беше, Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?”. И тогава се чул глас: “Аз бях тук, Антоне, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят.Свети Антон прекарва 35 години в отшелничество в планините, където прави чудеса за успокояването на диви животни. След неговата канонизация светецът се смята за покровител не само на дивите, но и на питомните животни.Ето затова всяка година на 17 януари, свещениците в Католическата църква благославят храната, която се дава на домашните животни. Традицията строго се спазва и предава от година на година, особено в селата Житница, Калояново, Дуванлии, кв. Миромир (Хисар), както и в Белозем, Борец и Раковски. В една от трите енории в Раковски-“Пресвето Сърце Исусово” този ритуал беше честван тържествено в неделята, преди 17 януари. Тогава след литургията, с кратко шествие, до площада пред храма, бяха благословени впрегатния добитък-конете и техните стопани. Енорийският свещеник отец Димитър Димитров отправи и следната молитва:Господи Боже, Създателю и Пазителю на всичко,в чиято ръка е душата на всяко живо същество и духът на всяка плът, изслушай молитвите на твоите верни и излей над солта и ярмата твоето благословение и силата на твоето невидимо действие, та когато животните, които си благословил и си дал за нуждите на човека, да вкусят от тази храна, да бъдат запазени от всяка болест и напаст на злия дух, чрез Христа нашия Господ.Амин.


Във вторника, на 17 януари, когато е самият ден на Свети Антон отец Димитър благослови селскостопанските постройки, в които се отглеждат животни за промишлени цели. Собствениците на ферми, кошари и обори широко отвориха вратите за божия служител и неговите помощници,така, че божието благословение да слезе над тях и добитъка, който имат за препитание.То беше изпросено със следната молитва:


Господи Боже, който пожела нашия Господ и Изкупител Исус Христос да се роди в обор и да бъде положен в ясли между две животни, благослови молим ти се оборите и опази ги от всички опасности и злини. Стори животните да останат на здраво място, та и те със своето съществуване да хвалят тебе- авторът на всички блага. По този начин и твоите верни да постоянстват в службата на доброто и докато ти благодарят за получените ти дарове, да заслужат да получат по-големи блага, чрез Христа нашия Господ. Амин.

събота, 21 януари 2012 г.

Монсеньор Георги Йовчев: Не съм бил доносник на ДС

Комисията по досиетата публикува тези дни данните за Висшия клир в Църквата.
По този повод искам да изясня точните факти относно публикуването на моето име и обявяването ми, че съм бил доносник на ДС.
Искам да поставя историята на това събитие в точното време, в което се е случило това.
През 1986 г. като енорист на “Пресвето сърце Исусово” в гр. Раковски много пъти бях предупреждаван от тогавашните власти да не поучавам младежите в истините на вярата ни. Трябвало само да се ограничавам с възрастните вярващи.



Поради тази моя дейност на 7 януари 1986 г. в дома ми нахлуха началникът на полицията в Раковски и двама души от ДС и започнаха да ме хулят и ми нанесоха тежък побой, заканвайки се, че ще ме убият, така както бяха убили о. Флавиян Манкин и о. Фортунат Бакалски. Това може да се удостовери със Съдебно медицинско удостоверение №53/86 г. След това о. Петър Изамски, управляващ Епархията в това време, беше задължен да ме премести в Дуванли малка енория в епархията ни. В противен случай му е било заявено, че ще бъда екстрадиран в най-отдалеченото място на България, където няма католици.
Веднага след навлизането ми в длъжност енорист на Дуванли бях повикан в общината на село Калояново, където бях посрещнат от началника на полицията, партийния секретар и кмета. Отново ми беше заявено, че ако продължавам да се занимавам с младежите неминуемо ще бъда естрадиран по периферията на страната.
През този период постоянно идваха при мен различни служители на ДС от Шесто управление под претекст, че е тяхно задължение да ме следят. Точно в този период есента на 1987 г. се е появила тази преписка, в която се говори, че аз съм дал съгласието си да доноснича на ДС и това е огласено от Комисията по досиетата. Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС , както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писменно.
За мен това е безкрайно оскърбление, да ме наричат доносник най-върлите противници на църквата, както се вижда аз съм бил тормозен, бит, преследван именно от тези служители на ДС и е недопустимо да им служа.
Мога само да благодаря на Бога, че съм страдал за небесното царство, на което съм служител вече като Епископ.
Нека стане известно на вярващите, че всичко това са клевети и измислици по мой адрес за уронването на моралния ми престиж.