четвъртък, 17 април 2014 г.

Велики четвъртък-Тайната вечеря...

Литургическо честване на Велики Четвъртък в Житница. Възпоменаване на Тайната вечеря, по време на която Исус изми нозете на своите дванадесет апостоли, в нощта преди да се предаде на кръстна смърт.По отколешна традиция енорийския свещеник изми нозете на дванадесет енориаши, по примера на Христос. След това бяха разчупени и раздадени апостолските хлябове.





Сутринта в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“ монсеньор Георги Йовчев отслужи литургия за освещаване на маслата, които се използват в тайнствата миропомазване, ръкополагане, при кръщение и маслоосвещение. По време на службата свещениците от Софийско-Пловдивската епархия публично обновиха обетите, дадени при ръкополагането им. Велики четвъртък е и ден на свещениците, тъй като по време на Тайната вечеря Исус установява тайнстата Евхаристия и Свещенство. По този повод след като беше изчетено Евангелието, епископът в кратка проповед даде напъствия към свещениците какви трябва да бъдат, за да са достойни проповедници на Словото Божие.

вторник, 4 март 2014 г.

Българите-католици мост към европейската цивилизация



„За съжаление през XIV-XV век България попада заедно с Византия и останалите балкански народи в Османската империя. Това спира цивилизованото й развитие за пет века, през които почти единствената й връзка с европейската цивилизация са католическите общини в България. Младежи от тези общини получават образование в италиански католически колежи и университети, връщат се в България и стават учители, духовници, писатели, народни водачи”. 
Това каза Н. Пр. Проф д.ф.н. Кирил Топалов в речта си на приема по повод Националния празник и 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Тържествената проява се състоя на 28 февруари в салоните на Българския културен институт в Рим и бе организирана от Посолството на Република България към Светия Престол и Суверенния военен орден на Малта.

Националният празник бе отбелязан с концерт на български изпълнители. Тържеството бе открито с кратко приветствено слово, произнесено от директорката на Българския културен институт в Италия Жана Яковлева. Основната реч във връзка с 3 март и със стогодишнината от рождението на великия български оперен певец Борис Христов произнесе посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов. Той се спря на историческите обстоятелства, свързани както с падането на България под чуждо иго, така и на важната роля на католиците в България за запазването на българската национална идентичност през вековете на робството, като единствен мост между българското общество, макар и не цялото, и културата на цивилизована Европа. Беше припомнен безспорният принос на католическите епископи Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан Бакшев към българската култура и история. Посланик Топалов подчерта историческата роля на освобождението на България и огромното цивилизационно значение на възстановяването на българската държавност през 1878 г. Изтъкна също, че делото на солунските братя Св. Св. Кирил и Методий през ІХ век и това на великия бас Борис Христов през ХХ век очертават светлата рамка на българското културно присъствие в Рим и на приноса на българската култура в съкровищницата на световната цивилизация.

Националният празник на България уважиха с присъствието си дипломати, акредитирани към Светия Престол. Присъстваха посланиците от Балканския полуостров и повечето европейски страни. Височайшите гости бяха предвождани от самия доайен на дипломатическия корпус към Светия престол, посланика на Княжество Монако Н. Пр. Жан-Клод Мишел. Сред гостите бе и Елена Драгостинова, директор на къща музей „Борис Христов” в София. Присъстваха също италиански и български интелектуалци, представители на различни културни и политически институции в Италия, журналисти, италиански и български граждани, живеещи в Рим, Милано и други италиански градове.

сряда, 31 юли 2013 г.

Папски дарове за монсеньор Георги Йовчев


Папа Франциск подари пръстен на Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев.Дарът беше поднесен чрез апостолическия нунций в България монсеньор Януариуш Болонек след края на тържествената литургия, с която беше отбелязана 25-тата годишнина от епископското ръкоположение на монсеньор Йовчев. Катедралният храм в Пловдив събра млади и стари от всички краища на страната, но най-вече от онези енории, в които Георги Йовчев е бил енорийски свещеник, преди да приеме папското решение да стане владика. Гости и приятели имаше от Италия.

Георги Йовчев е ръкоположен за епископ на Софийско-Пловдивската епархия на 31 юли 1988 година. Тогава папа е бил Иван Павел 2, в обредът е извършен от тогавашния папски легат (специален представител-пратеник на папата)  в страната архиепископ Франческо Коласуоно.Тогава  Йовчев е бил на 38 години. Преди това като свещеник той е бил енорист в Пловдив, Раковски, Калояново, Дуванлии и Житница - населени места, където се намира най-многобройната католическа общност у нас. Тържествената света литургия бе водена лично от юбиляря, в съслужение на другите двама български католически владици-монсеньор Христо Пройков и монсеньор Петко Христов както и свещеници от трите диоцеза. Освен пръстен, владиката на София и Пловдив получи други папски дарове-дрехи за богослужения в три цвята-бял, зелен и червен. Колкото и символично да е с цветовете на българското знаме, то е и в унисон с католическата литургия. По време на службите белият цвят се използва за празници и тържества, зеленият за обикновеното време през годината, а червеният е предназначен за дните, в които се честват светците-мъчениц или пък Деня на Светия дух. Висшият духовник в Пловдив получи и дарове от вярващите богомолци, които участваха в месата от всички енории в епархията. От своя страна пък монсеньор Георги върна жеста към всеки, който го поздрави за сребърния юбилей и поднесе скромен дар- за всеки имаше книга, броеница и малък кръст.
Председателят на епископската конференция в България монсеньор Христо Пройков подари на своя събрат малка икона, във византийски стил, на Свети Георги Победоносец.Поднасяйки я на юбиляра, монсеньор Пройков заяви, че небесният закрилник ще помага на епископ Георги да ръководи дълго и мъдро своята епархия.В приветственото си слово, Пройков отбеляза, че всеки владика носи на гърдите си ВИДИМ кръст, но и на гърба си, само че НЕВИДИМ за другите хора.Затова нека видимият помага на монсеньор Йовчев с постояннство и преданост да носи невидимия, в изпълнение на пастирските си задължения. 

            По-скромен и верен на себе си, остана в привествието към Софийско-Пловдивския владика, епископът на Никополската епархия монсеньор Петко Христов.В края на литургията той заяви, че онова епископско ръкоположение пред 25 години е било като бялата лястовица от разказа на Елин Пелин, само че за духовното оздравяване и напредъка на католицизма в страната, след толкова години на забрана и преследване от държавната власт на християните. Подаръкът на монсеньор Петко за монсеньор Георги остана тайна, тъй като той му го поднесе след церемонията на поздравите.

            От 1994 година насам монсеньор Георги е ръкоположил 17 свещеници. Именно един от тях-о. Иван Топалски беше подготвил проповедта за тържествената литургия. По време на нея той изтъкна заслугата на владиката за доброто управление на епархията и плодоносните дарове-нови свещеници и монахини, които да работята на Господнята нива. Едно от най-значимите събития до сега в живота на монсеньор Йовчев е папската визита в Пловдив на Иван Павел 2 през 2002 година.Наред с духовния напредък, няма как да се пропусне и материалния-изграждането на нови църкви. През тези 25 години на владишкия трон, Геоорги Йовчев и с помощта на свещениците, са построени 6 нови църкви-конкатедралата „Свети Йосиф”-София, „Свети Дух” в район „Тракия”-Пловдив, „Свети Андрей”- в село Калояново, „Светото семейство от Назаред”- Хисар, „Свети Максимилиян”- Раковски (църква към  манастира на Францисканците-конвентуалци) и Гробищния параклис в кв. ”Генерал Николаево”- Раковски.


репортаж: Иван Кърчев
снимки: Франц Чавдаров


вторник, 16 юли 2013 г.

Наисус* чества 1700 години Милански едикт


Около 40 хиляди поклонници се очаква да присъстват на тържествената литургия на 21 септември в сръбския град Ниш, с която ще се отбележат 1700 години от подписването на Миланския едикт. През 313 година (4 век) с този документ се разрешава официалното изповядване на християнството в рамките на Римската империя и официално спира гоненията срещу повярвалите в Христа. Земите на Балканите са попадали в територията на Империята, а нейния владетел по това време Константин Велики е роден в град Наисус, т.е днешния град Ниш.Именно затова там ще бъдат официалните чествания, чиято кулминация ще бъде литургията.Тя ще бъде водена от кардинала на Милано Анджело Скола, като официален представител на Светия Престол, заедно с кардиналите на Загреб-Йосип Бозанич и на Сараево-Винко Пулич и католически владици от Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Македония, Косово, Сърбия, Румъния и България. 
 
 *Католическата църква в Ниш
 
Енорийският свещеник в град Ниш отец Нико Йосич каза,че тържествената меса ще бъде на стадион „Чаир“, чието спортно съоръжение побира близо 40 хиляди души.Францисканецът-минорит от Босна и Херцеговина, който служи от 2007 година като енорист в сръбския град, уточни, че поклонниците ще пристигнат в Ниш с автобуси от своите епархии, така че е от съществено значение мястото, на което ще се служи литургията, защото е необходимо да разполага с паркинг, вода, тоалетни и други необходимости. Преди службата, поклонниците първо ще посетят енорийската църква „Въздвижение на светия Кръст”, където ще могат да се поклонят и целунат частица от Светия кръст, на който е било Исусовото тяло, а след това ще продължат с шествие, молейки Кръстния път, към стадиона.Частицата от Кръста Господен трябва да пристигне в Ниш до 14 септември, когато е патронният празник на църквата. Мощите ще бъдат вградени в новия олтар, който се изгражда в храма, който пък изцяло се ремонтира.

*плакатът за Юбилея

За сега мощи от Светия кръст има само в Милано, но заради юбилея, една малка част от тях ще бъде подарена на нишката енория.Ето защо ние планираме след честванията през септември църквата ни да стане място за поклонение на верните.Константин няма статут на светец в Католическата църква, само като като благодетел, но за сметка на това пък майка му Елена е светица в Католическия календар.Смята се, че именно тя е намерила Кръста на Голгота, на който е бил разпнат Исус“.Това обясни отец Нико Йосич, който с нетърпение очаква да домакинства на толкова много верни християни. По думите му се очаква и не малка част православни християни също да се включат в честванията за 1700 години свободно изповядване на християнството по нашите земи.
*на този стадион "Чаир" трябва да се отлсужи тържествената меса

неделя, 24 март 2013 г.

Българската Калвария



Житница за пореден път се подреди до големите или по-малките селища в света, които по един особен начин са отредили място за слава на Светата Троица. Сега причина за това е изграждането на Кръстен път-„улицата”, който напомня за последните дни на Исус на земята.В редица католически страни това нещо е представено с издигането на големи кръстове или скулпури, представящи сцени от Осъждането до Погребението Господне.Най-често това се прави в покрайнините на селището и стигащо до някое възвишение-целящо по най-добрия начин да пресъздаде Калвария, както е другото име на Голгота.Така е и в Житница. Поставени са кръстове на 14 места, като първите 2 са в границите на селото, а останалите по поречието на река Тикла, стигащи до малка могила сред полето.


 „Спирките”, както се наричат още 14-те кръста, са изработени от местни майстори, които в продължение на един месец са обработвали няколко череши, за да изваят символите на християнството.За да се запазят кръстовете за по-дълго време и от не винаги благоприятните климатични промени, върху тях има поставени допълнителни дъсчици, които ги покриват. По този начин наподобяват и кръстовете, които сме свикнали да гледаме в Тиролските Алпи. Такова е и желанието на дарителите, които са местни предприемачи, с чиито средства са изработени и поставени 14-те спирки от Кръстния път.

Те бяха осветени от монсеньор Георги Йовчев, след неделната литургия.С шествие от църквата, водено от архипастира, енорийския свещеник о. Христо Табаков, възрастния хор, местните жители се отправиха към 1-вия кръст, където се извърши обредът по осветяването на новото място за молитва и размишления в Житница.Към хората от селото се включиха и верни от съседните две села Дуванлии и Калояново.С тях беше и о.Иван Топалски, който е енорист в двете енории. Епископът на Софийско-Пловдивската епархия призова миряните да участва в молитвата „Кръстен път” не само тогава, когато се води от свещеника или сестрите, но и тогава, когато сами се организират в малки групи да размишляват по трудния път на Спасителя към Голгота.



*Кръстният път- е молитва в Католическата църква, която се казва по особен начин в петъчните дни на Великите пости. За целта в храмовете има 14 икони, които изобразяват най-тежките моменти от последните часове на Исус на земята. Но те могат да бъдат направени и на открито сред природата, както е в случая в Житница.



събота, 16 февруари 2013 г.

Кръстен път

Кръстен път от о.Томислав Иванчич от Хърватска

професор по теология

превод Иван Кърчев

Подготвителна молитва

Бъди наясно, че Исус е пред тебе.Помоли го да те заведе в тайната на отричането.Исусе, искам да те среща.Вземи ме със себе си.Марийо, научи ме винаги да се придържам къмИсусовите думи, вървейки до върха на моята Голгота в живота. Помогни ми да говоря като тебе „Нека ми бъде” и да правя всичко това, което Исус ми казва.Отче, ето ме. Искам да влезна в тайната на твоя Син Исус Христос, от днес да ме препознаеш като свое дете, което се връща при теб. 

1- во спиране : Исус е осъден на смърт
1-ви кръст: Вземи присъдата

Послушай Исус какво ти казва: Мен ме съдиха и осъдиха.Държавните и религиозните управници ме осъдиха заедно с народа, който слушаше моите проповеди, а моите  приятелите ме напуснаха.До скоро ме славеха и хвалеха, възхищаваха се на чудесата, копнееха да ме докоснат и ми обещаваха вярно приятелство.Сега те се обърнаха против мен и от Пилат търсеха повод да ме разпъне. Пилат, който бе чужденец в моята страна, искаше да ме освободи.Но моите съграждани го принудиха да ме осъди.
 Хората около теб както и твоите най-добри приятели ще те съдят и ще ти дадат присъда.Това не означава, че винаги си виновен, но е неизбежно да бъдеш съден.Това е само начин да разбереш, че никога не можеш да разчиташ само на хората.
Сигурна и непоклатима подкрепа има само у Бога. Така е и на кръста.Затова Кръстът те освобождава от хората, на които разчиташ и те кани да се уповаваш на Мене.Когато хората те съдят, тогава можеш да застанеш на моя страна, защото и Мене съдиха и осъдиха. Не се отбранявай, когато го правят. Присъдата не може да те унищожи, тя не може да те остави сам със Себе си, защото присъдата те води към Мен в слава. Това е твоят и моят Първи кръст. Не се страхувай! Осъждането ти е вратата към Мен. В тази грешна присъда ще срещнеш Мен. Тогава, когато ме срещнеш, никой никога няма да може да те осъди.


2-ро спиране: Исус взима кръстното дърво
2-ри кръст :Приеми ежедневието
Второ спиране ни показва, че трябва да приемаме всекидневието.Исус отново ни говори: Можех да се отбранявам или пък да потърси някой да ме защити. Можех да кажа, че съм невинен, защо да търпя всичкото това страдание. Но взех кръста без да се съпротивлявам, без да роптая.

Всяка минута от твоя живот е един кръст. Можеш да го приемеш или да го отхвърлиш. Можеш да избягаш от кръста или пък да го посрещнеш. Аз го взех, приех го върху раменете си. Сега знаеш къде ще ме намериш. Твоята сила не се състои в това да избягаш от кръста. Всеки момент изисква определен ангажимент да оставиш своето и да тръгнеш след Мен. Това ти е вторият кръст.
Малко са тези, които го откриват. Хората търсят някакви други извънредни кръстове, но Кръстът е това- да приемеш трудностите на всекидневието. Чрез кръста, който приемаш получаваш щедри благодати и твоята вяра расте като буйно изворче.

3-то спиране: Исус пада за първи път под кръста
3-ти кръст:Имай смелост да паднеш
Трудно е да паднеш.Всеки иска да остане на краката си и да победи. Аз съм Бог и въпреки това падам под кръста, безсилен. Всички гледаха чудесата, които вършех и се удивляваха, а сега ме гледат паднал, презрян и победен.
Имай смелост да паднеш и не приквривай своята немощ, признай, че си паднал.Когато си на земята, не може да бъде по-различно.Ти си тук, защото ще умреш. Защото, който изгуби живота си, ще го намери. Защо се страхуваш от своите падения. Защо се плашиш да гледаш хората в очите, когато си победен, тогава когато другите са по-силни или по-умни от теб? Защо се плашиш, ако твоите грехове те пристискат? Ти се стараеш да изглеждаш добре.
Виж-когато падаш, тогава идваш към Мен. Не се страхувай! Падението не е краят! Защо толкова безнадеждно гледаш на паденията?Защо се срамуваш? Падението е затова да ми станеш по-близък, така, че да те повдигна. Когато разбереш, че и аз съм на земята, тогава в своите падения ще видиш моето лице и двамата ще бъдем победители над Кръста и греховете.Важното е само, когато си в падение да не оставаш сам, а тогава да дойдеш при Мен.

4-то спиране: Исус среща своята Майка
4-ти кръст: Да натъжиш онези, които обичаш
Невъзможно е да не наскърбиш тези, които обичаш!Можех сам да избегна тази среща с майка ми. Знаеш ли какво означава да видиш обичания си човек разочарован? Бях презрян и отхвърлен от целия народ като еретик и измамник.Моята Майка знаеше всичко това. Тя видя физическата и душевната ми болка и се загледа в очите ми. 
Това е кръст- да погледнше в очите най-любимите си хора, тогава, когато всички ти се подриграват.Не е възможно да не разочароваш хората, които те обичат! Не можеш да ги опазиш от това.Не можеш да остраниш този Кръст. Ще ме намериш..., когато видиш да си разочаровал своите приятели и онези, които те обичат. Виждаш как твоето падение им причинява болка. И това те съсипва. Чрез моето падение, майка ми разбра кой съм Аз! Когато в нея умря и последното желание да успея, тогава в нея се усили вярата и засия с пълна сила.
Ще имате приятели тогава, когато всичко добро във вас загине.Тогава виждат само тебе. Приемете неизбежните спречквания. Приеми, че можеш да разочароваш. В това ще намериш мен и моята майка.

5-то спиране: Симон от Киринея помага на Исус да носи дървото
5-ти кръст: Позволи на другите да ти помогнат

Всички ме презряха.Напуснаха ме онези, които бях излекувал.Даже и моите най-близки.Наранен и с кръв по тялото,съсипан от срещата с Майка ми, когато съм очаквал любовта, тогава принудиха един човек да ми помогне. Очаквах помощ от състрадание и любов, а Симон го принудиха да ми носи кръста. Това е Кръст-когато нямаш никого, който да те съжали и обича. Когато това приемеш, аз съм тук, тогава не си сам. 
И още нещо. Имай смелост да позволиш на другите да ти помогнат. Аз това направих, въпреки,че съм Свемогъщ. Позволи на другите да са по-силни от теб, да те пазят, да си полезен на другите, да приемаш помощта. Това е Кръст, от който не можеш да избягаш.
Разбери,това е вратата към Мен. И затова не се учудвай, ако всичко се противопоставя от този кръст. Духът е против тялото, а тялото не копнее за духа.
Не забравяй! Вземи своя кръст и ме следвай. Ще се срещнем.


6-то спиране: Вероника подава кърпата на Исус

6-ти кръст: Знайте да давате,без да очаквате да получите
Всичко ми взеха. И всички ме изоставиха.Останах сам без нищо, по пътя към смъртта.В този момент Вероника идва към мен и ми подава кърпата.Знаеш ли какво е това? Това е да чувстваш, че трябва да благодариш, а да няма с какво да го направиш. Имах само страдание и мъка.Затова й дадох на Вероника това-кървавото си лице, отпечатано върху кърпата. Кръстът е това да позволиш на другите хора да ти направят добро, а ти да няма с какво да им се отблагодариш.Имай смелост и направи това, което аз направих.Позволи на хората да ти направят добро, въпреки, че няма как да им го върнеш. Позволи да им останеш задължен.


Не трябва всичко да им плащаш, а напротив- дай себе си като награда на тях. Научи се да приемаш подаръците без да плащаш.Без търговска сделка. Това е вратата към Мен. Приеми срама, че няма с какво да им се отблагодариш, че няма с какво да върнеш жеста.Тогава ела.Моят Отец дава без да търси награда. Той е като кладенец, който дава бистра,свежа вода без заплащане и не се изчерпва.Когато си такъв, тогава си дете на Отца.
Това е шестият кръст-да не можеш на Бога да върнеш всичката негова любов или да бъдеш като дете, което се радва на бащина и майчина  доброта.

7-мо спиране: Исус пада за втори път под кръста

7-ми кръст: Да паднеш още един път
Един път вече паднах. Всички очакваха да бъде силен.А ето, че отново падам.Знаех, че това ще обезкуражи майка ми, ще предизвика порой от подигравки от моите врагове както и че ще смая и разочарова моите приятели.Моята слабост шокира всички люде, които и се усъмниха питайки се: Наистина ли той е Бог? Приех този кръст. Отец искаше да покаже, че той е в Мен и че Той е по-силен от всяка съблазън и съмнение.
Когато паднеш един път, все още имаш извинение.Но когато паднеш за втори път поразен, тогава всеки може да ти каже, че нищо не струваш.Няма да може да издържиш на този кръст и ще искаш да се оправдаеш и да поправиш всичко. Но това те отдалечава от мен.Защото, правейки това, ти не свидетелстваш за мен,а за себе си и собствените си сили.
Знай, че ти винаги ще падаш.Но аз ще ти повдигна. Тогава някои ще кажат; Виж, някой го е повдигнал. Твоят седми кръст се състои в това да падаш и да си го признаеш. Не се страхувай, когато си паднал, тогава се обърни към мен. Ако добре разпознаеш този Кръст, тогава ще ме намериш в него. Това е поражение за тялото, но победа на духа.

8-мо спиране: Исус утешава йерусалимските жени
8-ми кръст: Да утешаваш тези, които теб утешават

Жените ме слушаха, заобичаха ме и ми вярваха.
Благославях им децата.Те ме гледаха не с очите си, а със сърцата си. И не можеха да повярват, че съм осъден.
Плакаха заради това.Смятаха, че животът им е обречен. Обхвана ги скръб. Тогава аз ги утеших.Това е кръст-да пренебрегнеш своята мъка, да се наддигнеш и зад нея да видиш освобождение.
Никоя болка не може да бъде трагедия. Трагедия е слепотата и закоравялостта на сърцето.Не виждате ли, че всяка смърт има възкресение, всяка болест-оздравяване, всяко идване има отиване. Да позволиш да изпаднеш в ситуация на самосъжаление-това е трагедия. Победата е там, където почваш да утешаваш другите, когато и сам ти имаш нужда от утеха. Тогава цялата твоя утеха идва от Бога.
Имай смелост да не се надяваш на утехата от хората, а търси Божията сила. Тя побеждава света. Това е пътят на Кръста, но и път на Живота.Не допускай да изпаднеш в самосъжалние. Когато си наранен и с болки, тогава утешавай другите...-в това ще ме намериш. Отвори и тази врата.Защото зад нея аз те чакам, за да се упреш на Мен.


9-то спиране: Исус пада трети път под кръста
9-ти кръст: Напълно да се предадеш
И трети път паднах.Смятаха, че това е моето най-голямо поражение.
И когато всички това мислеха, че не мога да продължа напред- аз станах, взех кръста и го понесох към Голгота. Може и тогава,когато всички смятат, че е невъзможно.Ще дойде момент, когато ще ти кажат „ Нищо повече от теб. Това е! И ти ще си помислиш- „Немога повече“-Ще дойде време за пълна немощ.Това е моментът на твоето поражение. Разбирайки, че повече не можеш. Искаш ли тогава да се отчаяш? Не се страхувай. Това е вратата отново да ме намериш.
         Когато не можеш повече да разчиташ на себе си, тогава ще ме намериш.Когато ме повикаш с цялото си сърце ,аз тогава ще ти отговоря. Това е кръст-напълно да изгубиш, до край да бъдеш изоставен, дори до смърт и вече никой да не те смята за нещо, когато изгубиш всякаква надежда, чеот теб нищо не става.
Кръстът още по-силно те води към Мен и ти дава възможност да те заведа до края на вековете. Искаш ли да вземеш този кръст? Не се страхувай, защото аз съм с теб. Аз победих света.


10-то спиране: Исус остава без дрехи
10-ти кръст: Допусни да те разсъблекат

Допсунах да бъда гол, хората да ми отнемат и това, което на мен ми е най-личното.Разреших злината на ада да се стовари с всичка сила върху мен. Допуснах моята срамежливост и имтимност да бъдат опозорени. Винаги ще искаш да запазиш една малка част от живота и света за себе си, където можеш да бъдеш сам,нещо, което желаещ хората да не докоснат, нещо само твое, от което дори и ти да се срамуваш.Да имаш нещо, което другите да не смеят да видя, защото ако биха го видели, щяха да те смутят. Ще се пазиш и укриваш. Ще мислиш, че ще имаш право на това. Ще се страхувате точно от този грях.Вие ще искате на всяка цена да запазите неприкосновеността на личния си живот. Ще се бориш за това.Но идва момент, когато това не можеш повече да направиш. И през това страдание трябва да преминеш. Има ситуации, в които всичко трябва да предадеш, да нямаш нищо повече за себе си. И всичко да ти вземат. Подари всичко на Бога. Твоята непокътната интимност ще бъдеш ти, аз и Отец. Кръстът не е само това да останеш с разголено тяло.Още по-болезнено е когато ти разголят душата. Твоите грехове вече отдавна не направиха гол. Вземи това страдание и вече никой няма да може да те разголи. Разреши на отец да ти даде нова дреха. Дай му своята интимност. Разреши му да те облече в съвършена невинност. Напразно се трудиш да запазиш своя личен живот. Днес си признай, че тук си слаб. Това е десетия кръст-страданието на срамежливостта, на срама, желанието да си невинен, страха да не узнае някой, че си се провалил. Приеми този кръст и ще ме намериш бързо. Тогава няма да се страхуваш. Приеми, че си слаб, че не си друго освен това, което си: човек с опозорена интимност. Тук ще се срещнем. И тогава никой няма да може да се изложи на позор.

11-то спиране: Исус е прикован на кръста
11-ти кръст: Бъди прикован за своя кръст

Докато носиш кръста, още имаш възможност да го отхвърлиш.Но когато един път те приковат към него, вече няма отковаване от кръста. Сега знаеш -кръстът е твоята съдба чак до смъртта. Ето това е трудно. Ти би искал да се освободиш от кръстовете, но си прикован към тях. Това е мястото, на което се умира. Хората на тях ще се заковат. Искаш ли да се престрашиш или на мен да се уповаваш? Има кръстове, които се носят докрай. Напразно се опитваш да се освободиш от тях. На теб ти се предлага да оставиш тази безсмислена битка и да дойдеш при мен. Тогава ще умреш и ще започнеш да живееш. Не се страхувай.Желая само да не се лъжеш, очаквайки идването на някой друг.

Кръстовете остават докрай и колкото по-скоро умреш, толкова по-скоро ще възкръснеш.Колкото по-бързо престанеш да се съпротивляваш, толкова по-бързо ще ме срещнеш.
Запомни този 11-ти кръст. Това е 11-тата ни среща. Аз и се радвам.



12-то спиране: Исус умира на кръста
12-ти кръст: Да умреш на кръста


Смърт. Тръгвам от земята.Но да живея, а не да изчезна.Моята смърт е изпълнението на волята на Отца ми. И затова казах- „Отче, в твоите ръце предавам духа си”. Завърших бащиния ми план. Ти си мислиш, че смъртта е краят и затова се страхуваш. Съпротивляваш се докато не вземеш този кръст, ще ти бъде трудно. 

Когато приемеш смъртта, тогава ще я победиш. Тогава ще ме намериш. Аз съм далече, докато се съпротивляваш със смъртта и ме молиш да те освободя от нея. Разбери, че в смъртта, ще ме намериш. Защото смъртта разрушава всичко, което е грешно и смъртно в теб. А аз унищожавам смъртта. Смъртта те освобождава от кръстовете, а аз те освобождавам от смъртта.
Днес погледай смъртта в очите. Вземи този кръст като подарък от Отца. Ти имаш свой край. Това е онова, което ти дава Отец. Докато се съпротивляваш със смъртта не можеш да ме намериш. Дванайсетият кръст е като празник, връх, край на всичко.
Всъщност това е началото на живота.

13-то спиране: Исус е свален от Кръста
13-ти кръст: Да не се радваш на плодовете на своя труд

Когато умрях, тогава дойдоха приятелите ми.Ти си семе за някое бъдеще време.А исках да видиш веднага плодовете на своите ръце. Моите ученици често умират в  мизерия и позор, а други обират плодовете от техните гробове.Други събират радост и живот. Теб те поставих да си пример за нов свят. Това е твоят кръст. Давам ти вяра, защото в живота едва ще видиш успех. Само тогава ще празнуваме след смъртта. Само тогава ще те сваля от кръста.


Винаги ще живееш без кръстове,защото имаше смелост  да бъдеш на него през целия си живот. Да работите и да не вкусвате плодовете на своите ръце-това е тринайсетия кръст. Кураж е това-да сееш, за да могат другите да жънат.Но това съм аз, който ти идва насреща. Това е Възкресение.

14-то спиране: Исус е положен в гроба
14-ти кръст: Да останеш без човешка надежда

Моите приятели си мислеха, че са ми оказали най-висока чест, поставяйки тялото ми в гроб. Притесняваха се за тялото. Това бе всичко, което можеха да направят. Забравиха, че бях казал-това е само за три дни.Смъртта не господарува над мен. Смъртта няма власт над мене. Подсети се, че гробът те плаши. Когато се затвори надгробният камък, вече те няма. Когато след теб не остане ни най-малката следа, какво ще направиш тогава. Когато знаеш, че никой няма да дойде на твоя гроб, когато си непознат и нещастен, когато наистина нищо след теб не остане,тогава ще ме срещнеш.Това е кръст-да изгубиш и последното желание’ тук нещо да означава, да оставиш нещо след себе си. Всъщност това е онова, което те притеснява да бъдеш светлина. Тук ще ме намериш.Но как ще стане това, ако не искаш да легнеш в гроба на егоизма и да бъдеш погребан?.Докато преминаваш към Мен, а не разрушаваш мостове след себе си, как ще ме намериш. А в същност това е моментът, когато аз ще мога да преобразя и променя твоя живот. Това е 14-ти кръст и над него е надвиснало Възкресението. Как се радвам на гроба на твоята гордост. Ти все още не ги пускаш в Гроба, още се съпротивляваш срещу своя живот. Затова си мъртъв.Когато  пожелаеш да сложиш в  гроба твоята гордост, и умреш за себе си, тогава би възкръснал в моя живот. Само мъртвият човек може да възкръсне. Защото смъртта все още не ти е взела последната отпора.Не се страхувай.Думата е мост между мен и теб. Смъртта на греха е радост и прегръдка за мен и теб. Най-великата и удивителна експлозия на любовта.  
Аз преминах по този път и те чакам. Не разбираш ли, че не съм си отишъл от Земята. Преди бях гост на земята, а сега съм господар на земята. И ти ще бъдеш такъв. Дай на смъртта онова, което и принадлежи. Не може повече  да гледаш на гроба като отчаяние и край, а като раждане и ново начало. Нека да умре твоето себелюбие.Великденската зора е вече пред нас.


Заключителна молитва

Отче,благодаря ти за този кръстен път. Познах моите кръстове , които всеки ден трябва да взема и да ги нося заедно с твоя син.Сега знам как се приема, отрича, прощава и обича, въпреки всичко. Сега знам как се умира преди самата смърт и как се върви напред за среща с Живота. Благодаря ти за това, че сега влизам в твоето царство. Излизам от моята непокорна воля и влизам в твоята воля. Ставам част от твоята природа, твоето дете, твоя радост.
Отче,научи ме да се осъществи и днес моето Възкресение.                                                            Амин.







понеделник, 31 декември 2012 г.

100-годишен часовник в Дуванлии

За глухите камбаната не бие два пъти. Това гласи една от българските поговорки.Не така обаче е в пловдивското село Дуванлии.Там църковният часовник на всеки кръгъл час удра по два пъти.Той е точно на 100 години и въпреки старостта си продължава да възвестява на местните кога настъпва нов час от деня или нощта. Църквата в селото е построена през 1886 година. 26 години по-късно в Дуванлии за енорист е назначен пловдивски свещеник-отец Комаров.Той намира средства и поставя часовника над централата врата на божия храм.
Идеята е била звънът от медната камбанка да се чува не само в селото, но и в съседните Калояново и Житница.Циферблатът на часовника е с латински числа,които досега не са сменени.За да се стигне до механизма, трябва да се мине по дървени стълбички, чиято широчина е една 30-40 сантиметра.Това обаче не е проблем за двама младежи, които от година поддържат вековния часовник. Всяка неделя Цветан и Красимир се качват на височина от 12 метра, за да навият стрелките. Правят го доброволно и с удоволствие, въпреки че имат и други задължения.
Цветан е археолог, това обаче не му пречи добре да се справя и с техническата поддръжка на едновековния часовник в родното си село.Знае всяка една част с какво масло да бъде смазана или кога да бъде смемена, така че да работи. За него и приятеля му Красимир най-интересни са двете тежести.Чрез по-малката и благодарение на зъбните колелета се задвижват стрелките, а с по-малката се задвижва механизмът за биенето по камбанката.
Двамата младежи са категорични, че ще продължат да поддържат часовника, защото освен всичко друго, той е част от историята на селото. Надяват се след време да се намерят други доброволци, които да го навиват всяка неделя-така докато часовникът стане на още един век.