Връбница, последната неделя от Великите пости и началото на Страстната седмица са за нас, християните, особено важни събития. Събития, които не са останали някъде далеч в миналото. Събития, които влизат в нашето „днес”. Основата на християнската ни вяра се намира в тези дни на страданието, смъртта и възкресението на Христос. И както всичко в живота ни, те започват с напрежение – между ликуващото посрещане на нашия Господ с „Осанна” и отхвърлянето Му с разпъването на кръст, на който Той умира от любов към нас. Нека тръгнем към нашия Цар, нека вървим с Него, по Неговите пътища на мира. Да се откажем от белия кон, на който сме се възкачили и от където поглеждаме, изпълнени с високомерие и желание за власт. Да предпочетем невзрачното осле, на което да седим със смирена любов. Защото нашият Бог не иска да властва над хората. Защото Той стана наш брат. Защото вървя по нашия път. Защото изпита всичко – недоверие и неблагодарност, глупост и омраза. Защото ни показа как трябва да живеем. Нека молим Исус да ни помага, за да Го следваме неотклонно, стъпка по стъпка.
*Връбница- тази година католическия великден е на 23.03
1 коментар:
Едва ли можем да изпитаме страданията на Исус и е много трудно да бъдем като Него,но трябва да се опитаме и то не само в дните преди Великден,а през целия си живот.-"Давай,каквото искаш да получаваш!"
Публикуване на коментар