петък, 25 април 2008 г.

Датата на Великден



Определянето на датата на Възкресение Христово е един от най-древните спорни въпроси в историята на Църквата. В периода от ІІ до VІІІ век се разгорили многобройни дискусии на тази тема, които довели до такива събития като: разколът на четиридесетниците през ІІ век, първото установяване на пасхален цикъл през ІІІ век, спорове на Никейския събор през 325 г. и други.
ПЪРВО, МАЛКО ИСТОРИЯ:
В началото почти всички християни чествали Великден по юдейския календар, само едно ограничено малцинство (т.нар. „четиридесетници”) празнували на 14-о число на месец нисан (първия месец от юдейския календар), и друго едно малцинство – в неделята, следваща тази дата. Първите таблици за изчисление на Пасхата се появяват през ІІ век, пълни с много противоречия, доколкото юдейският празник Пасха е неподвижен по лунния календар и подвижен по слънчевия календар.
Лунната година е с 11 дни и ¼ по-кратка от слънчевата, следователно фиксираният ден (14-ият ден на месец нисан) според слънчевия календар постоянно се мени – същото се случва например и с мюсюлманския празник Рамадан. Множеството изчисления, необходими за да се установи датата на празнуването на Великден, се наричат „пасхални правила” (Пасхалии).
По този начин например историята ни е оставила изчислението на Св. Иполит, направено през 222 г. и обхващащо 16-годишен период; през 243 г. един неизвестен латиноезичен автор предложил да направи някои попредки, като приел 28 март за дата на новолунието. Няколко години по-късно бил съставен т.нар. Laterculus Augustalis, който установил много по-точен 84-годишен пасхален цикъл, който бил използван в Рим от 213 до 312 г., когато бил заменен с т.нар. Paschalia Romana supputatio vetus, в когото Пасхата трябвало задължително да се пада в ден между 25 март и 21 април.
Изтокът пък в началото се придържал към 16-годишен цикъл, изчислен от епископ Дионисий Александрийски (т.нар. Александрийска пасхалия). Почти нищо не ни е останало като информация за този цикъл, освен това, че той не допускал празнуването на Великден преди настъпването на пролетното равноденствие. Около 280 г. в работата по съставянето на пасхалии се утвърдил Анатолий, епископ на Лаодикия Сирийска, който създал система, която се използва и до момента. Той установил 19-годишен цикъл с 235 лунни месеци, съответстващи на 19-те юлиански години, в които Пасхата не можела да бъде по-рано от равноденствието (което се падало на 19 март) и по-късно от 25 април. По време на споровете от началото на ІV в. друг епископ на Александрия – Петър, защитавал традиционното определяна на деня на Великден според юдейските разчети. Дискусиите продължили до 325 г. (Първи Вселенски събор в Никея). С едикт на император Константин Велики се забранило честването на Великден преди пролетното равноденствие, което вече не влизало в юдейските изчисления след разрушаването на Йерусалимския храм. Де факто Никейският събор утвърдил правилото, установено от Александрийската пасхалия.
Впоследствие се появили и много други пасхални спорове, касаещи въпроси, възникнали в различни поместни църкви както на Изток, така и на Запад. Още по-големи спорове породила календарната реформа на Папа Григорий ХІІІ, който през 1582 г. въвежда Григорианския календар с цел да поправи грешките на древния Юлиански календар.
Споровете продължават и днес. Дори в рамките на православните църкви, които стриктно се продържат към Юлианския календар при определяне датата на Възкресение Христово, има разколнчески групи като т.нар. „старостилици” и други.

СЛЕД ТОЛКОВА ИСТОРИЯ И СПОРОВЕ НЕКА ДА ВИДИМ КАК СТОЯТ НА ПРАКТИКА ФАКТИТЕ ОКОЛО ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ВЕЛИКДЕН:
Католическата Църква се придържа към правилото за определяне датата на Великден – първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Пасхалиите от древни времена считали, че пролетното равноденствие настъпва на 20-ти срещу 21-ви март. Тази година например имаме следното изчисление на датата на Великден:
- пролетно равноденствие – 20 март
- първо пълнолуние след равноденствието – 21 март
- първа неделя след първото пълнолуние – 23 март.
ТАКА ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ВЕЛИКДЕН БЕ НА 23 МАРТ.

Защо при православните общности обаче Великден не настъпи на същата дата, при положение, че и те твърдят, че спазват същото правило??? Проблемът е, че православните църкви са запазили изчисленията по стария Юлиански календар. Т.е. по Юлианския календар пролетното равноденствие не е на 20 срещу 21 март, а с 14 прибавени дни в изчислението – т.е. 4 април юлианска дата. Православният Изток изчаква първото пълнолуние след 4 април и не се вълнува от пълнолуние преди 4 април. 21 март, както е пълнолунието тази година, не удовлетворява условията на юлианското изчисление. Първото пълнолуние след 4 април е 20 април. Първата неделя след 20 април е 27 април, когато е православният Великден тази година.
Когато първото пълнолуние след 21 март е по-късно от 4 април, датите на двата Великдена съвпадат. Разбира се, с едно условие – дори и да е така, е възможно да има разминаване от една седмица, ако изчисленият ден съвпадне с еврейската Пасха. Тогава православните общности изместват Великден с още една седмица по-късно, за да не празнуват с юдеите. Католическата Църква обаче не измества деня на Възкресение, дори и да съвпадне с юдейската Пасха. Точно такъв е случаят с Великден следващата 2009-та година. Датата се пада и при двете изчисления на 12 април. Но тъй като тогава се пада и юдейската Пасха, православната църква ще измести Великден на 19 април. Католическата Църква обаче ще го остави на 12 април, както е коректно според изчисленията. Така през 2009 г. католическият Великден е на 12 април, православният – на 19 април. През 2010 и 2011 г. ще имаме благодатта да празнуваме заедно Великден – и католици, и православни. През 2010 г. Възкресение Христово и за двете тела на разделената Църква е 4 април, а през 2011 г. – на 24 април.
Следващото предстоящо голямо разминаване между католическия и православния Великден ще бъде през 2013 г. Тогава ние, католиците, ще честване Възкресение Христово на 31-ви март, а православните – едва на 5 май.

по информация на радио ТАУ БГ


1 коментар:

Pepina каза...

Според мен няма значение на коя дата се празнува Великден,по-важно е всеки човек да вярва в Бог и да се опитва поне малко да спазва Божиите заповеди.Това е единствения начин да спасим света.Нека го направим! Благодаря на Г-н Кърчев за образователната информация,която ни дава!