Светото Причастие-хлябът на живота

„Аз съм хлябът на живота; който идва при Мен – няма да огладнее, и който вярва в Мен, няма да ожаднее никога” (Йоан 6, ,35): за мнозина това е една от най-прекрасните фрази в Новия Завет, която говори много за личността на Христос, в Когото ние вярваме.
Какъв е този хляб? За какъв глад и за каква жажда говори Исус? В този евангелски откъс Исус ни дава най-доброто обяснение на това и ние виждаме защо Той всъщност е хлябът на живота.
Първо, Исус е хлябът на живота, благодарение на Своето Слово: Библията – това е хляб на Словото, в което ние трябва да вярваме. И второ, Исус е хлябът на живота, защото Той ни дава Своите Тяло и Кръв като истинска храна. Със Своите думи Той предзнаменува онова, което по-късно ще установи на Тайната вечеря – Евхаристията: „Вземете и яжте – това е Моето Тяло” (Матей 26, 26); „защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който яде от Моята плът и пие от Моята кръв пребъдва в Мен, и Аз в него” (Йоан 6, 55-56).
В тези думи на Исус вече няма скрит смисъл. Той директно провъзгласява това, което потвърждава по-късно на Тайната вечеря. Той много ясно казва, че не желае да остане само «хляб на Словото». Исус желае ние действително да вкусим Неговото Тяло, като Евхаристичен Хляб, свещено Причастие. Всеки ден Исус ни кани да станем причастни към Неговото Тяло и Неговата Кръв в Евхаристията. На Тайната вечеря Той провъзгласи Своето реално присъствие в хляба и виното, а след това каз: «Това правете за Мой спомен» (Лк 22, 19). Мнозина, които чуха призива на Исус да ядат Неговата плът и да пият Неговата кръв, Го оставиха, защото бяха възмутени (Йоан 6, 60 -61. 66).

От евангелския откъс, където Исус говори за пръв път за тази храна, става ясно, че Той я оставя на нас за след Възкресението. Неговото прославено Тяло реално присъства сред нас, и затова, причастявайки се на Литургията, ние приемаме същия Възкръснал Христос. Ние трябва твърдо да вярваме, че това е така, че Исус присъства там, както обеща на Тайната вечеря. Когато се причастяваме всеки път, не бива да се отнасяме към това само като към някаква традиция или молитвено размишление с красиви песнопения. Евхаристията трябва да стане за нас истинско Тайнство, та нашият живот да се преобрази чрез Христос, присъстващ в парченцето хляб.

материал по Радио Тау БГ