Монсеньор Георги Йовчев: Не съм бил доносник на ДС

Комисията по досиетата публикува тези дни данните за Висшия клир в Църквата.
По този повод искам да изясня точните факти относно публикуването на моето име и обявяването ми, че съм бил доносник на ДС.
Искам да поставя историята на това събитие в точното време, в което се е случило това.
През 1986 г. като енорист на “Пресвето сърце Исусово” в гр. Раковски много пъти бях предупреждаван от тогавашните власти да не поучавам младежите в истините на вярата ни. Трябвало само да се ограничавам с възрастните вярващи.



Поради тази моя дейност на 7 януари 1986 г. в дома ми нахлуха началникът на полицията в Раковски и двама души от ДС и започнаха да ме хулят и ми нанесоха тежък побой, заканвайки се, че ще ме убият, така както бяха убили о. Флавиян Манкин и о. Фортунат Бакалски. Това може да се удостовери със Съдебно медицинско удостоверение №53/86 г. След това о. Петър Изамски, управляващ Епархията в това време, беше задължен да ме премести в Дуванли малка енория в епархията ни. В противен случай му е било заявено, че ще бъда екстрадиран в най-отдалеченото място на България, където няма католици.
Веднага след навлизането ми в длъжност енорист на Дуванли бях повикан в общината на село Калояново, където бях посрещнат от началника на полицията, партийния секретар и кмета. Отново ми беше заявено, че ако продължавам да се занимавам с младежите неминуемо ще бъда естрадиран по периферията на страната.
През този период постоянно идваха при мен различни служители на ДС от Шесто управление под претекст, че е тяхно задължение да ме следят. Точно в този период есента на 1987 г. се е появила тази преписка, в която се говори, че аз съм дал съгласието си да доноснича на ДС и това е огласено от Комисията по досиетата. Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС , както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писменно.
За мен това е безкрайно оскърбление, да ме наричат доносник най-върлите противници на църквата, както се вижда аз съм бил тормозен, бит, преследван именно от тези служители на ДС и е недопустимо да им служа.
Мога само да благодаря на Бога, че съм страдал за небесното царство, на което съм служител вече като Епископ.
Нека стане известно на вярващите, че всичко това са клевети и измислици по мой адрес за уронването на моралния ми престиж.