И животните са божи дар

Всяка година на 17 януари Католическата църква (на същия ден и Православната църква) чества паметта на Свети Антон Отшелник, познат още като Велики. От житието на светеца става ясно, че той е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска пещера.

Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антон и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антон бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: “Къде беше, Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?”. И тогава се чул глас: “Аз бях тук, Антоне, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят.Свети Антон прекарва 35 години в отшелничество в планините, където прави чудеса за успокояването на диви животни. След неговата канонизация светецът се смята за покровител не само на дивите, но и на питомните животни.Ето затова всяка година на 17 януари, свещениците в Католическата църква благославят храната, която се дава на домашните животни. Традицията строго се спазва и предава от година на година, особено в селата Житница, Калояново, Дуванлии, кв. Миромир (Хисар), както и в Белозем, Борец и Раковски. В една от трите енории в Раковски-“Пресвето Сърце Исусово” този ритуал беше честван тържествено в неделята, преди 17 януари. Тогава след литургията, с кратко шествие, до площада пред храма, бяха благословени впрегатния добитък-конете и техните стопани. Енорийският свещеник отец Димитър Димитров отправи и следната молитва:Господи Боже, Създателю и Пазителю на всичко,в чиято ръка е душата на всяко живо същество и духът на всяка плът, изслушай молитвите на твоите верни и излей над солта и ярмата твоето благословение и силата на твоето невидимо действие, та когато животните, които си благословил и си дал за нуждите на човека, да вкусят от тази храна, да бъдат запазени от всяка болест и напаст на злия дух, чрез Христа нашия Господ.Амин.


Във вторника, на 17 януари, когато е самият ден на Свети Антон отец Димитър благослови селскостопанските постройки, в които се отглеждат животни за промишлени цели. Собствениците на ферми, кошари и обори широко отвориха вратите за божия служител и неговите помощници,така, че божието благословение да слезе над тях и добитъка, който имат за препитание.То беше изпросено със следната молитва:


Господи Боже, който пожела нашия Господ и Изкупител Исус Христос да се роди в обор и да бъде положен в ясли между две животни, благослови молим ти се оборите и опази ги от всички опасности и злини. Стори животните да останат на здраво място, та и те със своето съществуване да хвалят тебе- авторът на всички блага. По този начин и твоите верни да постоянстват в службата на доброто и докато ти благодарят за получените ти дарове, да заслужат да получат по-големи блага, чрез Христа нашия Господ. Амин.

Монсеньор Георги Йовчев: Не съм бил доносник на ДС

Комисията по досиетата публикува тези дни данните за Висшия клир в Църквата.
По този повод искам да изясня точните факти относно публикуването на моето име и обявяването ми, че съм бил доносник на ДС.
Искам да поставя историята на това събитие в точното време, в което се е случило това.
През 1986 г. като енорист на “Пресвето сърце Исусово” в гр. Раковски много пъти бях предупреждаван от тогавашните власти да не поучавам младежите в истините на вярата ни. Трябвало само да се ограничавам с възрастните вярващи.



Поради тази моя дейност на 7 януари 1986 г. в дома ми нахлуха началникът на полицията в Раковски и двама души от ДС и започнаха да ме хулят и ми нанесоха тежък побой, заканвайки се, че ще ме убият, така както бяха убили о. Флавиян Манкин и о. Фортунат Бакалски. Това може да се удостовери със Съдебно медицинско удостоверение №53/86 г. След това о. Петър Изамски, управляващ Епархията в това време, беше задължен да ме премести в Дуванли малка енория в епархията ни. В противен случай му е било заявено, че ще бъда екстрадиран в най-отдалеченото място на България, където няма католици.
Веднага след навлизането ми в длъжност енорист на Дуванли бях повикан в общината на село Калояново, където бях посрещнат от началника на полицията, партийния секретар и кмета. Отново ми беше заявено, че ако продължавам да се занимавам с младежите неминуемо ще бъда естрадиран по периферията на страната.
През този период постоянно идваха при мен различни служители на ДС от Шесто управление под претекст, че е тяхно задължение да ме следят. Точно в този период есента на 1987 г. се е появила тази преписка, в която се говори, че аз съм дал съгласието си да доноснича на ДС и това е огласено от Комисията по досиетата. Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС , както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писменно.
За мен това е безкрайно оскърбление, да ме наричат доносник най-върлите противници на църквата, както се вижда аз съм бил тормозен, бит, преследван именно от тези служители на ДС и е недопустимо да им служа.
Мога само да благодаря на Бога, че съм страдал за небесното царство, на което съм служител вече като Епископ.
Нека стане известно на вярващите, че всичко това са клевети и измислици по мой адрес за уронването на моралния ми престиж.